Разлика между версии на „Франсоа Вийон“

редакция без резюме
м
}}
 
'''Франсоа Вийон''' (на [[френски език|френски]]: ''François Villon'') (истинска ефамилия — [[Франция|френски]]дьо [[поезия|поет]].Монкорбье́ Вийон(de оставаMontcorbier), почтиМонкорбие непознат(Montcorbier) поили своетоде времеЛож и(des еLoges)); преоткритрод презмежду 1 [[16април 1431 и 19 век]]април 1432 в Париж, — когатогодината произведениятаи мястото на мусмъртта са публикуванинеизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — първи поет [[Клеманна френското Маро]]Средневековие.
 
Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през [[16 век]], когато произведенията му са публикувани от [[Клеман Маро]].
Роден през 1431 г . в Париж, произхождал от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на [[Гийом дьо Вийон]], от когото получава и фамилното си име, завършва [[Сорбона]]та и добива званието „магистър на изкуствата“.
 
Роден през 1431 г . в Париж, произхождалпроизхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на [[Гийом дьо Вийон]], от когото получава и фамилното си име, завършва [[Сорбона]]та и добива званието „магистър на изкуствата“.
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство. Току-що завършил университета, убива човек при разпра за жена. Съдът го оправдава, защото доказал, че извършил убийство в момент на самозащита.
 
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.
Но след около година извършва друго нарушение на обществения ред.
 
Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба — очевидно заради жена  — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се сввързва с професионални престъпници и вече към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Връща се в Париж в началото на 1456. В нощта на рождество същата година той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от пятстотин златни екю, която крадците веднага поделят, след това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж; в нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — шуточное послание към приятелите «Les legs» («legs» — «статии», «пунктове»), впоследствие наречено «Le petit testament» (Малкото завещание). Кражбата е отрита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците — естествено да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.
За да избегне ареста, бяга от Париж и в продължение на шест години скита из [[Франция]]. През [[1463]] г. извършва ново убийство, заради което е осъден на обесване. В очакване на присъдата той написва знаменитата си „Балада за обесените“. Смъртната присъда била отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват измислиците и легендите.
 
За последващите пет години скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш ([[Бретон]]) до Средиземно море ([[Русильон]]).
 
Недълго време той се намира при двора на [[Шарл Орлеански]] в [[Блоа]]. За албума балади на тема «От жажда умирам над ручея», поръчан от херцог Шарл Орлеански ня поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стиховеи, известни под названието «Балада на поетическото състязание в Блоа». По условията на конкурса, поетите е следвало да напишат смешно стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно, а пълно с философски трагизъм.
 
Лятото на 1460 година Вийон в орлеанския затвор чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност: Орлеан посещава семейството на херцога, и в чест пристигането на три годишната принцеса Мария в своето наследствено владение заключените, съгласно обичая, се освобождават от затвора. В октомври 1461 Вийон е в затвора в град Мен-на-Луара, но новият крал [[Луи XI]], минавайки за коронацията си, преминава през Мен, за ознаменуването на това поетът в числото на другите арестанти получава опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката смърт създава своите най-добри произведения: «Epitaphe» (Епитафия), влязла в лирическия цикъл «Codicille», и «Testament» (Завещание), впоследствие наречено «Le grand testament» (Голямо завещание).
 
Освен тези произведения, на Вийон принадлежи ред отделни балади, не достигналата до нас студентска поема «Le Romant de Pêt-au-Deable» (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).
 
В ноември 1462 Вийон е арестуван по подозрение в кражба, по-скоро неоснователно, той като след няколко дни дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон е тежко ранен папския нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си «Балада за обесените» и «Катрен»).
 
Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.
 
== Основни произведения ==