Разлика между версии на „Правда (област Силистра)“

редакция без резюме
<!-- == Обществени институции == -->Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, ''тур.''), в буквален превод - праведни.
 
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото -от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.
 
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.
 
ДваПрез пъти1913 селотог. еселото попадалопопада в границите на Румъния, катокоято презтогава 40-теокупира години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско[[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в румънскиучилищата училищатогава и все още знаят да пишат и говорят на румънскитози език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].
 
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на [[Крайовската спогодба]] през 1940 г. [[Южна Добруджа]] е върната обратно на България.
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. От една страна са им били отнети земите и добитъка, които никога не са били просто начин за препитание, а част от
 
живота им. От друга страна с комунизма е дошъл и краят на глада. През 1985 г. насилствено са сменени имената, забранено им е да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си. През 1989 г. по време на възродителния процес голяма част от населението се изселва в Турция. След 10 ноември 1989 година в резултат на настъпилите демократични промени, заради преживяната носталгия по родните места или неспособни да се приспособят бързо към пазарната икономика, част от хората се връщат.
За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.
 
== Културни и природни забележителности ==
Най-старата и забележителна сграда в селото е джамията, построена е още по времето на Османската империя ,през 1867 година,съответстваща наг. (1283 годг. по мюсюлманското летоброене [[Хиджра. Тя е ремонтирана няколко пъти и е в отлично състояние]]).
 
[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg‎|Джамията, строена преди [[Освобождението]]|thumb|дясно|200px]]
 
== Редовни събития ==
За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, ''тур.) Името''- на местността идва от турската дума değirmen-мелница. Организират се игри, състезания, канят се танцови и певчески групи.
 
Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
==Други==
=== Кухня ===
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо - обикновено сърце, бъбреци, черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
 
Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.
 
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо -и дреболии обикновенокато сърце, бъбреци, и черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
== Външни препратки ==
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people
Анонимен потребител