Правда (област Силистра): Разлика между версии

Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно. Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото -от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.

ДваПрез пъти1913 селотог. еселото попадалопопада в границите на Румъния, катокоято презтогава 40-теокупира години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско[[Южна Добруджа]]. Много от възрастните мъже са учили румънски език в румънскиучилищата училищатогава и все още знаят да пишат и говорят на румънскитози език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град [[Чумра]] ([[:tr:Çumra|Çumra]]), обл. [[Кония (вилает)|Кония]].

Най-старата и забележителна сграда в селото е джамията, построена е още по времето на Османската империя ,през 1867 година,съответстваща наг. (1283 годг. по мюсюлманското летоброене [[Хиджра. Тя е ремонтирана няколко пъти и е в отлично състояние]]).

За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, ''тур.) Името''- на местността идва от турската дума değirmen-мелница.

Организират се игри, състезания, каняти се канят танцови и певчески групи.

За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.

Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/, мазето или да се получатполучават от отглежданите животни.

Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо -и обикновенодреболии като сърце, бъбреци, и черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.