Християнизация на Римската империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м. |
||
Ред 10:
Целият [[4 век]] е време разделно за [[гръко-римски свят|гръко-римският свят]]. На практика държава и църква остават разделени. Едва по времето на [[Теодосий Велики]] християнството се налага за [[официална религия]]. Предходно, [[Юлиан Отстъпник]] прави несполучлив опит за връщане към [[езичество]]то, като дори обмислял възстановяването на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]]. Сред най-великите апологети на християнизацията е [[Йоан Златоуст]], а на запад - [[Августин от Хипон]]. В крайна сметка процесът е завършен едва по време на управлението на [[Юстиниан Велики]].
През май [[381]] г. е свикан и [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който е избран нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]] и е приет пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]]. Предходно Константин Велики издава т.нар. [[Медиолански едикт]], с който обявява всички религии в империята за равноправни, а в [[392]] г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат големи глоби и дори смъртно наказание. Затворени или превърнати в църкви са повечето нехристиянски храмове в много римски градове, като [[серапеум]]а в [[Александрия]] и храма на [[Веста]] в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като [[Храм на Юпитер|Храма на Юпитер]] и [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]] в Рим, [[Партенон]]а в [[Древна Атина]] и [[Делфийски оракул|оракулът]] в Делфи също преминават в историята.
В историята на Европа настъпва времето на т.нар. [[средновековие]]. В писмо до своя брат [[Алфред Вебер]] по повод неговата конфирмация — от 25 март 1884 г., "бащата на социологията" [[Макс Вебер]] пише: {{цитат|Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.|}} <ref>{{cite book |last= Демандт |first= Александър |authorlink= Александър Демандт |title= Невинни ръце — Понтий Пилат в историята, стр. 302 |year= 2003, ISBN 954-8945-76-2 |publisher= "Изток-Запад" }}</ref>▼
Забранени са също така и магическите ритуали, вещерството и преподаването на математика, считана тогава за вид магьосничество. През [[393]] г. за последен път се провеждат [[олимпийски игри|Олимпийските игри]], след което и те са забранени като езически обичай, загубил и без това популярност за разлика от конните надбягвания на константинополският хиподрум. В края на 4 век по времето на управлението на Теодосий Велики окончателно се институционализира християнската религия като официална за Римската империя. През септември [[394]] г. Римската империя за последен път е единна. След смъртта на Теодосий Велики през януари [[395]] г. той е погребан в Константинопол, а по негово завещание империята се разделя между синовете му, непълнолетния [[Аркадий]] и малолетния [[Хонорий]], съответно на [[Византия|Източна]] и [[Западна Римска империя|Западна]]. Западната Римска империя не издържа предизвикателствата на времето и през следващия век изчезва от политическата карта, докато християнизираната Източна още повече от хилядолетие продължава съществуването си около [[метрополия]]та си Константинопол. На Запад се налага и утвърждава през слезващите векове [[папоцезаризъм|папоцезаризма]], а на Изток - [[цезаропапизъм|цезаропапизма]].
▲В историята на Европа, след християнизацията на Римската империя, настъпва времето на т.нар. [[средновековие]]. В писмо до своя брат [[Алфред Вебер]] по повод неговата конфирмация — от 25 март 1884 г., "бащата на социологията" [[Макс Вебер]] пише: {{цитат|Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.|}} <ref>{{cite book |last= Демандт |first= Александър |authorlink= Александър Демандт |title= Невинни ръце — Понтий Пилат в историята, стр. 302 |year= 2003, ISBN 954-8945-76-2 |publisher= "Изток-Запад" }}</ref>
== Източници ==
| |||