Християнизация на Римската империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
м.
Ред 8:
Първият който се наел с провеждането на подобна политика бил [[Константин Велики]]. По този начин се стигнало до издаването на т.нар. [[Медиолански едикт]], премахването на [[тетрархия]]та, централизацията на имперската власт, след което е приет [[символа на вярата]], а за нова християнска столица като [[Нов Рим|Новият Рим]] е издигнат на мястото на [[Византион]] - [[Константинопол]].
 
Целият [[4 век]] е време разделно за [[гръко-римски свят|гръко-римският свят]]. На практика държава и църква остават разделени. Едва по времето на [[Теодосий Велики]] християнството се налага за [[официална религия]]. Предходно, [[Юлиан Отстъпник]] прави несполучлив опит за връщане към [[езичество]]то, като дори обмислял възстановяването на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]]. Сред най-великите апологети на християнизацията е [[Йоан Златоуст]] известен със своите проповеди [[срещу юдеите]], а на запад - [[Августин от Хипон]]. В крайна сметка процесът е завършен едва по време на управлението на [[Юстиниан Велики]].
 
През май [[381]] г. е свикан и [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който е избран нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]] и е приет пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]]. Предходно Константин Велики издава т.нар. [[Медиолански едикт]], с който обявява всички религии в империята за равноправни, а в [[392]] г. Теодосий Велики забранява дори и частното изповядване на езическата религия. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат големи глоби и дори смъртно наказание. Затворени или превърнати в църкви са повечето нехристиянски храмове в много римски градове, като [[серапеум]]а в [[Александрия]] и храма на [[Веста]] в Рим. Важни гръко-римски паганистически култови средища като [[Храм на Юпитер|Храма на Юпитер]] и [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]] в Рим, [[Партенон]]а в [[Древна Атина]] и [[Делфийски оракул|оракулът]] в Делфи също преминават в историята.