Франсоа Вийон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 62:
Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба — очевидно заради жена — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници . Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Връща се в Париж в началото на 1456. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.
В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите «Les legs» («legs» — «статии», «пунктове»), впоследствие наречено «Le petit testament» (Малкото завещание). Кражбата е
За последващите пет години скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш ([[Бретон]]) до Средиземно море ([[Русильон]]).
== От затвор в затвор ==
Освен тези произведения, на Вийон принадлежи ред отделни балади, не достигналата до нас студентска поема «Le Romant de Pêt-au-Deable» (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).
Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.
|