'''Балканският пакт''' или '''Балканското съглашение''', наричано още и '''Балканска Антанта''' е военно-политически съюз, целящ да запази статуквото на [[Балкани]]те след [[Първа световна война|Първата световна война]].
[[Договор|Договорът]]а за създаване на [[съюз]]а е подписан на [[9 февруари]] [[1934]] г. от [[Гърция]], [[Турция]], [[Кралство Югославия|Югославия]] и [[Румъния]]. Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции, породени след [[Първата световна война]], една към друга и към съседните си страни. Други страни в региона, които взимат участие в дипломатическите взаимоотношения, но отказват да подпишат документа са: [[Италия]], [[Албания]], [[България]], [[Унгария]] и [[Съветския съюз]]. Повечето от тези страни имат предимно претенции за териториална експанзия. Балканският пакт спомага за осигуряването на мира между [[Турция]] и независимите страни в югоизточна Европа, които са били част от [[Османската империя]] (най-вече Гърция), но не успява да охлади местните интриги, което окуражава военната интервенция в региона на [[Германия]], [[Великобритания]], и Съветския съюз по време на [[Втората световна война]].
Балканската антанта е насочена срещу [[Царство България|България]] и Унгария. Създаването на пакта е основната външно-политическа причина довела до извършването на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].
