Константин X Дука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28:
Константин X Дука е син на Андроник Дука, благородник от [[Пафлагония]], който заема длъжността стратег на тема [[Паристрион]]. Константин придобива влияние в императорския двор след като се жени за [[Евдокия Макремболитиса]], племенница на константинополския патриарх [[Михаил Керуларий]]. Типичен представител на константинополската аристократична интелигенция, той се отличавал най-вече със способността си да води безкрайни реторически дебати по различни философски и теологични въпроси.
 
През [[1057]] г. Константин Дука подкрепя възцаряването на [[Исак I Комнин]], но скоро след това преминава към противниците на реформаторскатареформената политика на новия император. Благодарение на позицията си, придворните интриги и влиянието на [[Михаил Псел]], през ноември [[1059]] г. Константин Дука е избран за наследник на [[Исак I Комнин]] и на [[24 ноември]] [[1059]] г. е коронясан за император.
 
==Управление==
Ред 37:
Константин X Дука става непопулярен и сред населението на империята след като е принуден да увеличава данъците в опит да набере средства за издръжката на наемните войски и раздутия административен апарат, които струват скъпо. Тези фактори, заедно с липсата на ромейски доброволци в армията, закрепостяването и обедняването на селяните, корупцията и външнополитическите проблеми, допринасят за упадъка на държавата. Императорът се опитва да спечели подкрепа като основава и финансира манастири и приюти за бездомни.
 
По време на Константин X Дука [[Византия]] губи повечето от териториите си в [[Апулия]], Южна Италия, завладени от [[нормани]]те на [[Робер Жискар]]. В Италия империята запазва единствено земите около [[Бари]]. През [[1064]] г. в малоазийските територии на империята нахлуват [[селджуци]]те, предвождани от [[Алп Арслан]], а на следващата [[1065]] г. се случва голямото нашествие на [[узи]]те в балканските владения на Византия. По същото време [[Белград]] е изгубен от унгарците. В 1066 г. избухва въстанието на българите в [[Тесалия]] на [[Въстание на Никулица Делфина|Никулица Делфина]].
 
Стар и болнав, когато се възкачва на византийския престол, Константин X Дука умира на [[22 май]] [[1067]] г.. Наследен е от двамата си сина, от името на които като регент управлява майка им [[Евдокия Макремболитиса]].