Българи (област Бургас): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в [[Егейска Македония]], населени от потомци на тракийски бежанци, като [[Кара кавак]] (Мавролевки) в [[Драма|Драмско]], [[Бутково]] (Керкини) и [[Какараска]] (Агия Елени) в [[Сер]]ско, [[Лъгадина]] (Лангадас) в [[Солун]]ско и [[Мелики]] в [[Бер]]ско.
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки
Рано сутринта в деня на светците, на процесия, водена от нестинарите, се изнасяли иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарвали времето до вечерта и слушали непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадали в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жарават три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц, като при него изпадналите в транс танцьори нерядко правели предсказания.
Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.
|