Търпо Поповски: Разлика между версии

По пътя си за Косинец във [[Воден]] [[Георги Гогов]], [[Христо Занешев (общественик)|Ичко Занешев]] и други български първенци го уговарят да отвори българско училище в града. Поповски се съгласява, като все пак изпълва целта си и през лятото на 1869 година, за няколко месеца, отваря българско училище в Косинец, в собствената си къща, което заедно с училището на [[Георги Динков]] в [[Загоричани]] и на [[Герасим Калугера]] в [[Търсие]] е едно от първите три български училища в Костурско. През есента на 1869 година се връща във Воден и отваря училище, което се помещава първо в частни къщи, а по-късно в голямата фабрика на Георги Гогов. Поповски учителства във Воден две години без заплащане и въпреки съпротивата на гръцкия владика Калиник, който чрез интриги пред властите успява да издейства затварянето на някои български първенци в Солун.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 21.</ref>

 

 

В 1872 година Търпо Поповски се се сгодява за Малина Д. Карлюкова и тъй като няма български свещеник в Костурско, е принуден да иска разрешение от владиката. Поповски се среща с него в село [[Лобаница]], при която Никифор му предлага пари, за да се откаже от учителстването. При отказа на парите, владиката на свой ред не се съгласява да издаде вула за венчаване. В Косинец се създава селски протокол, с който се задължават патриаршистките свещеници да го бракосъчетаят, като отговорността ще е на селяните. От тримата селски свещеници само един се съгласява и извършва церемонията на 29 октомври същата година.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 27-28.</ref>