Айно Калас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 37:
През 1920 г., след края на [[Първата световна война]], е обявена независимостта на Естония. В периода 1922-1934 г. живее със семейството си в [[Лондон]], докато нейният съпруг е посланик на Естония във Великобритания.
В ранните си произведения Калас смесва своите истории с фолклора на естонската литература. В двата тома на „Meren takaa” (1904-05) и в повестта „Ants Raudjalg” (1907) тя предпочита формата на реализма, изобразявайки останките на вековното крепостничество в Естония под двойния гнет от етническата немска аристокрация и руската бюрокрация. В сборника от кратки разкази „Lähtevien laivojen kaupunki” (1913) тя търси нови начини на художествено изразяване, като под влиянието на символизма, се измества от преките социални проблеми към тези с по-универсален характер. Въпреки приетата насока историята описана в "Lasnamäen valkea laiva" се основават на исторически събития.
В крайна сметка Калас намира истинския си глас в неоромантизма, особено в нейните кратки, трагични "романи-балади". Те са написани на архаичен езиков стил от 16-ти и 17-ти век в Естония. Особено открояващи се са произведенията от трилогията „Барбара фон Тисенхузен”. Повтаряща се тема в романите ѝ е това, което тя нарича „убийствения Ерос” – любов, носеща щастие и удовлетворение, но която често води до смърт.
| |||