Айно Калас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45:
С любовните си произведения Калас се утвърждава като фатална жена, но най-вероятно тя също преувеличава любовните си връзки. През се влюбва в латвийския художник [[Янис Розентал]], който рисува нейния портрет, но заменя главата ѝ с тази на нейната прислужница. Тя е имала и любовта афера с легендарния финландски поет [[Ейно Лейно]], която става известна след публикуване на нейните дневници през 1950 г.
Нацистката окупация на Естония по време на [[Втората световна война]] 1941-1944 г. принуждава семейството да отиде в изгнание в [[Швеция]], където Калас остава до 1953 г. Нейният син Сулев самоубива през 1941 г., за да избегне арест от ГПУ, а дъщеря ѝ е застреляна случайно от руски войник през същата година. Съпругът ѝумира в Стокхолм през 1946 г. Стихосбирките ѝ от този период „Kuoleman joutsen” (1942), „Kuun silta” (1943), и „Polttoroviolla” (1945) отразяват двете й лични трагедии и съдбата на Естония, окупирана от Съветския съюз и Германия. Стотици нейни роднини и приятели са били депортирани в Сибир.
През 1948 г. Калас отива до Хелзинки с паспорт на бежанец, и пребивава във Финландия 16 месеца. Връща се в Швеция до 1953 г., тъй като от Съветския съюз изискват репатриране на бежанците, а след 1953 г. трайно се установява в Хелзинки.
Тя няколко пъти получава Държавната награда за литература на Финландия, а също и награда за литература на Литературния клуб в Лондон.
Айно Калас умира на [[9 ноември]] [[1956]] г. в [[Хелзинки]].
== Произведения ==
| |||