Уикипедия

Илчо Димитров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
премахнах дублаж, добавих Библиография и нови категории, поправки по рубрикирането
Ред 3:
| портрет= dot.png
| описание= български историк-академик и политик
| роден-дата= {{др|1931|06|03|1}}
| наставка=
| роден-датамясто= [[3 юниСофия]], [[1931Царство България]]
| починал-дата= {{дсг|2002|03|11|1931|06|03|1}}
| роден-място=[[София]], [[България]]
| починал-датамясто= [[11 мартСофия]], [[2002България]]
| починал-място= [[София]],[[България]]
| още=
{{Депутат-България|9н=1}}
Line 14 ⟶ 13:
'''Илчо Иванов Димитров''' е български учен-[[историк]], академик. Изявен функционер от номенклатурата на [[Българска комунистическа партия|БКП]] и [[Българска социалистическа партия|БСП]].
 
== Биография ==
Илчо Димитров е роден на [[3 юни]] [[1931]] г. в София. Родителите му са учители. Завършва гимназия в [[Дупница]] (1949) и специалност история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет „Свети Климент Охридски“]] (1953). Работи като редактор в сп. „Младеж“ и издателство „Народна младеж“. ▼
Илчо Димитров е роден на 3 юни 1931 г. в гр. София. Член на БКП. Работи като завеждащ отдел „Идеология и агитация“ към ЦК на БКП. Член на ЦК на БКП (5 април 1986-2 февруари 1990). Народен представител в 9- о (35-о) Народно събрание (17 юни 1986 г. - 3 април 1990, действало и по време на възродителния процес). Министър на просветата, науката и културата в правителството на Георги Атанасов (1986-1987). Министър на образованието, науката и технологиите в [[правителството на Жан Виденов]] (1995-1997).
 
От 1959 г. е асистент в Софийския университет. През 1963 г. защитава дисертация за титлата кандидат на историческите науки (днес - доктор) на тема „Борбата на Либералната партия срещу режима на пълномощията (1881-1884 г.)“. Доцент от 1972 г. Хабилитационният му труд е „Князът, конституцията и народът“, посветен на управлението на княз [[Александър I Батенберг]]. През 1976 г. защитава докторска дисертация (днес за титлата доктор на историческите науки) на тема „Българо-италиански политически отношения 1922-1943 г.“. Професор от 1976 г.
▲Родителите му са учители. Завършва гимназия в [[Дупница]] (1949) и специалност история в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] (1953). Работи като редактор в сп. „Младеж“ и издателство „Народна младеж“.
От 1959 г. е асистент в СУ „Свети Климент Охридски“. Доктор на историческите науки. Неговата дисертация е на тема „Буржоазната опозиция в периода 1939-1944 г.“ Пръв развива тезата, че правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944 г.) не е „монархофашистко“, а просто дясно. Доцент от 1972 г. Хабилитационният му труд е „Князът, конституцията и народът“, посветен на управлението на княз [[Александър I Батенберг]].
 
Специализира в [[Англия]], [[Франция]] и [[Италия]]. Професор от 1976 г. след монографията „Българо-италиански отношения 1922-1943 г.“
 
Академик на [[БАН]]. През 1972-1978 г. е Заместникзаместник-директор и научен секретар на Единния център по история към БАН (1972-1978), заместник-председател на БАН (1984-1988). През 1979-1981 г. е ректор на СУ „Свети КлиментСофийския Охридски“университет. Директор на центъра по българистика.
 
Член на [[БКП]]. Работи като завеждашзавеждащ отдел „Идеология и агитация“ към ЦК на БКП. Член на ЦК на БКП (5 април 1986 - 2 февруари 1990). [[Народен представител]] в 9-о (35-о) Народно събрание (17 юни 1986 г. - 3 април 1990, действало и по време на Възродителния процес).
 
Министър на просветата, науката и културата в правителството на [[Георги Атанасов]] (1986-1987). Министър на образованието, науката и технологиите в правителството на [[Жан Виденов]] (1995-1997).
 
Илчо Димитров остава в Българската историография със съществените си приноси в областта на новата Българскабългарска история.
 
Родство:Баща на историка проф. син-[[Иван Илчев]], професор.
 
== Идеи и научни приноси ==
Сред първите му изследвания са „Към революционните борби на дупнишките работници. Дупнишка комуна (1919-1923)“ <ref>Във: Изв. Инст. ист. БКП, 3-4, 1958, 129-173.</ref> и „Работническият младежки съюз (РМС) и първите му борби против фашизма“<ref>Във: Винаги верни на партията. С., 1959, 132-177.</ref>
 
Пръв развива тезата, че правителството на [[Константин Муравиев]] (2-9 септември 1944 г.) не е „монархофашистко“, а просто дясно.
 
== Библиография ==
'''Студии и монографии'''
* Никола Чуковски. (Биографичен очерк). С., Изд. БКП, 1955. 40 с.
* Петко войвода. (Ист. попул. очерк). С., Нар. младеж, 1956. 62 с.
* Режимът на пълномощията и борбата против него (1881 - 1883 г.). - Год. на СУ, Идеолог, кат., 58, 1965, 299-387.
* Държавният преврат на 27 април 1881 г. и борбата на Либералната партия против него. - Год. на СУ, Филос.-ист. фак., 56, 1963, № 2, 189-289.
* Изграждането на единен младежки съюз в България (1944 – 1947 г.). С., Нар. младеж, 1964. 220 с. (Съавт. Николай Генчев)
* Коста Петров. (Биографичен очерк.) С., Партиздат, 1966. 94 с.
* Външната политика на правителството на Иван Багрянов (1 юни - 1 септември 1944 г.). - Год. на СУ, Филос.-ист. фак., 61, 1968, № 3, 183-273.
* Буржоазната опозиция в България. 1939-1944. (Истор. очерк). С., Наука и изкуство, 1969. 251 с.
** Буржоазната опозиция 1939 - 1944. 2. изд. С., Хр. Ботев, 1997. 544 с.
* Години на прелом. Три очерка из най-новата българска история (1944 -1947 г.). С., Нар. младеж, 1969. 159 с.
* Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. С., ОФ, 1972. 220 с.
* Българската демократична общественост, фашизмът и войната. 1934-1939. Към историята на политическите партии и политическите борби в България в навечерието на Втората световна война. - Г о д. СУ. Филос. -ист. фак., 64, 1972, № 3, ч. 2, 1-357.
* Българо-италиански политически отношения 1922-1943. (Изследване). С., Наука и изкуство, 1976. 472 с.
** Българо-италиански политически отношения 1922-1943. 2. изд. С., Тилия, 1996. 384 с.
* Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934 -1939. (Изследване). С., ОФ, 1976. 335 с.
* България на Балканите и в Европа. С., Нар. просв., 1980. 168 с.
* Англия и България (1938-1941). Навечерието и началото на Втората световна война: (Изследване). С., ОФ, 1983. 278 с.
* България на Балканите и в Европа (Очерци). 2. доп. изд. С., Нар. просв., 1983. 323 с.
* За да ни има. Статии за националната политика. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1992. 192 с.
* Миналото, което беше близо, а става все по-далечно. Срещи и разговори. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1992. 119 с.
* Историкът като съвременник. С., Хр. Ботев, 1993. 237 с.
* Иван Багрянов - царедворец, политик, държавник. (Ист. очерк). С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов", 1995. 90 с.
* Епоха 1885 : Исторически очерк за Съединението на Северна и Южна България. 3. изд. С., Тилия, 1995. 318 с.
* „...История има и става народ!". Статии. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1995. 275 с.
* Ритъмът на времето. С., Хр. Ботев, 1995. 435 с.
* Англия и България 1938 - 1941. 2. изд. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1996.
* Един добре камуфлиран държавен преврат. Хроника на току-що отминали събития. С., Образование и наука, 1997. 48 с.
* Между Мюнхен и Потсдам. Българската политика през Втората световна война. Ист. очерци. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1998. 248 с.
* Отгласи от тътена. Политически и исторически теми. Русе, „Дунав прес" АД, 1998. 383 с.
* Превратът и една година по-късно. С., 1998. 83 с.
 
'''Колективни трудове'''
* История на България: В 14 тома. (Глав. ред. Димитър Косев и др.) С., БАН, 1979. (Др. ред.: Христо Христов, Николай Тодоров, Васил Василев, Димитър Ангелов, Воин Божинов, Христо Гандев, Ил. Цимитров, Мито Исусоп, Любомир Панайотов, Веселин Хаджиниколов, Крумка Шарова.)
* История на Отечествената война на България 1944 - 1945 в 4 тома. (Глав. ред. комисия Атанас Семерджиев и др.) С., Инст. воен. ист., 1981-1984. (Др. ред.: Мирчо Асенов, Трифон Балкански, Кирил Василев, Илчо Димитров, Иван Добрев, Христо Добрев, Давид Елазар, Мито Исусов, Нинко Косашки, Димитър Косев, Кирил Косев, Ионо Митев, Яко Молхов, Никола Недялков, Борис Тодоров, Славчо Трънски, Веселин Хаджиниколов, Христо Христов.)
* Кратка история на България. (Отг. ред. Ил. Дчмитроп). С., Наука и изкуство, 1981. 495 с. (Съавт.: Александър Фол, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Андрей Пантев, Милчо Лалков, Коста Петров.)
** Същото и на испански (Мексико, 1979; Хавана, 1981), фламандски (Антверпен - Амстердам, 1981), хинди (Делхи, 1982), гръцки (Атина, 1983), полски (Варшава, 1986), италиански (Рим, 1982).
* България през вековете. С., Наука и изкуство, 1982. 306 с. (Съавт.: Александър Фол, Васил Гюзелев, Вера Мутафчиева, Димитьр Тилков, Крумка Шарова, Любен Берон, Мито Исусов, Георги Тахов)
* Съединението 1885. Енциклопедичен справочник. Отг. ред. член-кор. Илчо Димитров. С., ДИ „Д-Р Петър Берон", 1985. 240 с.
* История на младежкото революционно движение в България. (Отг. ред Цв. Тодорова, Ил. Димитров, Н. Генчев) 1971. 604 с. (Съавт.: Цв. Тодорова, Т. Колева, Ф. Панайотов, Б. Григоров, Д. Мичев, Тр. Ангелова, Сл. Петрова, Н. Генчев и К. Петров.)
** 2. доп. изд. 1972. 615 с.
** 3. доп. изд. С., Нар. младеж, 1987. 608 с.
* Външната политика на България : Документи и материали. Т. 2. 1886 -1887. Състав. Е. Стателова - ръководител и др. Отг. ред. Ил. Димитров. С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски", 1995. 631 с.
 
'''Учебници'''
* Българската общественост и външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война. С., СУ „Св. Климент Охридски", 1971. 29 с. (Отдел за следдипл. квалификация.)
* История на България. За Х клас на ЕСПУ. С., Нар. просв., 1982. 248 с. (Съавт.: Мито Исусов, Йордан Шопов. 1. изд. ; 2. изд. 1985. 248 с.; 3. прераб. изд. 1986. 240 с.; 4. изд. 1989. 240 с.)
 
'''Съставителство и редакция'''
* Филов, Богдан. Дневник : Под общ. ред. [с предг. ] Илчо Димитров С., ОФ, 1986. 815 с.
** Филов, Богдан. Дневник : Под общ. ред. на [с предг и послесл.] Илчо Димитров; Състав. Илчо Димитров, Надежда Пръвчева. 2. изд. С., ОФ, 1990. 815 с.
* Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Т. 1 - 2. (Под общ. ред. на Панталей Зарев и Илчо Димитров). 3. изд. С., Български писател, 1990.
* Мошанов, Стойчо. Моята мисия в Кайро : Спомени (Под общ. ред. [с послеслов.] на Илчо Димитров; Състав. Петър Свирачев, Елена Нончева. С., Бълг. писател, 1991. 432 с.
* Муравиев, Константин В. Събития и хора : Спомени. Под ред. на (с послесл.) Илчо Димитров. С., Бълг. писател, 1992. 584 с.
Филова, Евдокия. Дневник, май 1935 - 15 август 1944 г. [С предг. от Илчо Димитров]. С., Хр. Ботев, 1992. 224 с.
* Иречек, Константин. Български дневник. Т. 1-2. Встъпителна студия Ил. Ив. Димитров. 2. фотот. изд. с., Акад. изд. „Марин Дринов", 1995.
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.balkans21.org/2003_3/memoriam1.html (Библиография на Илчо Димитров) на сайта balkans21.org]▼
 
==Външна препратка==
▲* http://www.balkans21.org/2003_3/memoriam1.html (Библиография на Илчо Димитров)
{{пост списък|Министър на просветата на България|72}}
{{пост списък|Министър на просветата на България|80}}
Line 43 ⟶ 107:
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Ректори на Софийския университет]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Починали в София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Илчо_Димитров“.