Уикипедия

Петрохански проход: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахване на Категория:Вършец using HotCat
коорд., шаб.
Ред 1:
{{откъм пренасочванепояснение|Петрохан|хижата|Петрохан (хижапояснение)}}
{{coord|display=title|43|08|05|N|23|08|39|E}}
[[Файл:Petrohan 1.JPG|дясно|мини|ляво|Петроханският проход]]
[[ImageФайл:PetrohanskoVodohranilishte.jpg|thumb|мини|Петроханското водохранилище]]
 
'''Пе&#768;троханският проход''', наричан разговорно '''Пе&#768;трохан''', '''Гински проход''', '''Берковски проход''', '''Клисурски проход ''', е [[проход]] в [[Стара планина]]. Разположен е в седловина в Западна Стара планина между Чипровско-Берковската планина и планина Козница. Намира се на 1 410 m над морското равнище, има обща дължина около 20 km и е разположен на 30 km северозападно от [[София]] и на 25 km южно от [[Берковица]].<ref name ="golema" >Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща "Труд", София, 2012, с. 3400 ISBN 978-954-8104-31-9 (т.9)</ref>
 
== География ==
==История==▼
Разположен е в седловина в Западна Стара планина между Чипровско-Берковската планина и планина Козница. Намира се на 1 410 m над морското равнище, има обща дължина около 20 km и е разположен на 30 km северозападно от [[София]] и на 25 km южно от [[Берковица]]<ref name ="golema" >Голяма енциклопедия България, том 9, Българска академия на науките, Информационен център "Българска енциклопедия, Книгаиздателска къща "Труд", София, 2012, с. 3400, ISBN 978-954-8104-31-9 (т.9)</ref>.
Пътят свързващ Северна и Южна България осъществява шосейната връзка от София за Берковица и оттам за [[Вършец]], [[Монтана]], [[Лом]], [[Видин]]. Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. се прокарва шосейния път, където Петър Ангелов от Берковица построява хан. Най-използваното име за прохода е съчетание от името на собственика на страноприемницата, даваща възможност за почивки при изкачването на стръмния планински проход. <ref name ="golema" ></ref>▼
 
Проходът е дълъг и с много завои, но с малък наклон, затова остава проходим и през зимата, даже и при ненапълно почистен сняг.
==Особености==
Проходът е дълъг и с много завои, но с малък наклон, затова остава проходим и през зимата, даже и при ненапълно почистен сняг. Съществуват планове още от [[Народна република България|комунистическо време]] за изграждане на тунел под връх [[Петрохан (връх)|Петрохан]], който би улеснил многократно пътуването до северозападна България и би подобрил транспортните връзки с [[Румъния]]. Евентуален тунел ще съкрати разстоянието от София до Видин със 100 km, а до Враца ще бъдат само 30 km. С напредването на проекта за втори мост над река [[Дунав]] при град [[Видин]], проектът за тунел отново става актуален в контекста на [[Паневропейски транспортни коридори|коридор номер 4]]. Финансирането му се планира като [[публично-частно партньорство]] <ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/27265/ Строят тунел под Петрохан, в-к Стандарт, 24.03.2009]</ref>.▼
 
Петрохан е единственото място в Стара планина, където се среща редкият вид земноводно [[алпийски тритон]].
 
▲== История ==
▲Пътят, свързващ Севернасеверната и Южнаюжната Българиячаст на осъществяваЗападна България, осъществява шосейната връзка от София за Берковица и оттам за [[Вършец]], [[Монтана]], [[Лом]], [[Видин]]. Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. се прокарва шосейнияшосейният път, където Петър Ангелов от Берковица построява [[хан]]. Най-използваното име за прохода е съчетание от името на собственика на страноприемницатастранноприемницата, даваща възможност за почивки при изкачването на стръмния планински проход. <ref name ="golema" ></ref>.
 
== Вижте същоТунел ==
▲Проходът е дълъг и с много завои, но с малък наклон, затова остава проходим и през зимата, даже и при ненапълно почистен сняг. Съществуват планове ощеотпреди от1990 [[Народна република България|комунистическо време]]година за изграждане на тунел под връх [[Петрохан (връх)|Петрохан]], който би улеснил многократно пътуването до северозападнаСеверозападна България и би подобрил транспортните връзки с [[Румъния]]. Евентуален тунел ще съкрати разстоянието от София до Видин със 100 km, а от него до Враца ще бъдат само 30 km. С напредването на проекта за [[дунав мост|втори мост]] над река [[Дунав]] при град [[Видин]], проектът за тунел отново става актуален в контекста на [[Паневропейски транспортни коридори|Паневропейски коридор номер№ 4]]. Финансирането му се планира като [[публично-частно партньорство]] <ref>[http://www.standartnews.com/news/details/id/27265/ Строят тунел под Петрохан, в-к Стандарт, 24.03.2009]</ref>.
* [[Петроханска каскада]]
 
== Източници ==
{{commonscat|Petrohan}}▼
<references />
 
▲{{commonscat|Petrohan}}
 
[[Категория:Стара планина]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петрохански_проход“.