Кримска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
бежанци в Бесарабия |
|||
Ред 63:
Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Българите участват във войната още от март 1854 г. - след преминаването на руската армия в [[Добруджа]] и обсадата на [[Силистра]]. Доброволците са наречени '''волунтири''' активна дейност в организирането им развива д-р [[Иван Селимински]].
Когато Русия вдига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и започва да се изтегля от Влашко и Молдова, в [[Добруджа]] започват погроми срещу християните, като отделни убийства има дори в големи градове, като [[Варна]]. Това предизвиква [[Бежанец|бежанска]] вълна, като около 7 хиляди българи заминават за [[Бесарабия]], но почти всички се връщат по родните си места след края на войната.<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 119-124 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
Намесата на Великобритания и Франция в подкрепа на Високата порта обаче принуждава Русия да се откаже от подготвяното настъпление на юг от р. Дунав и да разпусне българските доброволчески отряди. В Парижкия мирен договор българският политически въпрос въобще не се третира. Последният отзвук от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 г. Начело на подготовката застава Никола Филиповски, известен в националната ни история под името [[Капитан дядо Никола|Дядо Никола]].▼
▲
Въпреки че решаването на българския политически въпрос е отново отложено, Кримската война изиграва изключителна роля за развитието на българското възрожденско общество. Нуждите на султанската армия и на съюзническите части от продоволствие предизвикват чувствително нарастване на селскостопанското и занаятчийското производство. Започва модернизиране на пътищата, пристанищата, пощите.
| |||