Малко Търново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 21x тире, 3x кавички (ползвайки Advisor.js). Географско местоположение
Редакция без резюме
Ред 38:
Жителите на град Малко Търново и селищата от региона са потомци на старо българско население. В отколешно време те са живели в малки селища и колибарски поселения около днешното Малко Търново. Това се потвърждава от наличните документи и научни изследвания. За това свидетелстват и топонимичните наименования на местностите в района, както и типично българските кръщелни имена, съхранени в запазените църковни регистри. Независимо от миграционните процеси етнодемографският състав на населението в Малко Търново и района си остава чисто български. <ref>[[Янко Керемидчиев]], „[[Освобождението на Малко Търново]]“, изд. 1993 г.</ref>
 
Днешниятднешния град е създаден в края на 16.-ти и началото на 17-ти век.<ref name="dnevnik" />
 
В първата половина на 19-ти век населението на града достига 3&nbsp;500 жители. ОсновиятОсновният поминък е овцевъдството и занаятите, свързани с него, както и добивът на мрамор. <ref name="dnevnik" />
 
В началото на 19-ти век в Малко Търново е открито килийно училище, през 1840-те години – светско, а тридесет години по-късно – и девическо. <ref name="dnevnik" />
 
В 19-ти век Малко Търново е част от Визенска казакааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Търново (Tirnovo) е градче с 1400 домакинства и 5860 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.</ref>
 
След сключването на Берлинския договор градът остава в пределите на Османската империя. <ref name="dnevnik" />