Василий Смирненски: Разлика между версии

Роден е в 1835 година в [[Костурско|костурското]] село [[Загоричани]], което тогава е в Османската империя, в семейството на Стерьо (Астериос) и Екатерина (Екатерини) под името '''Козма'''. Негов внук е деецът на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Кузо Попдинов]]. Завършва училище в Загоричани и в 1847 година на 13 години е изпратен в [[Цариград]], където дядо му по майчина линия Николай е свещеник. Учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]]. В 1853 година лично патриарх [[Герман IV Константинополски|Герман ІV]] праща Василий в [[Семинария в Халки|Семинарията в Халки]], където му преподава ставруполският епископ [[Константин Типалдос (учител)|Константин]]. Василий се отличава при изучаването на [[старогръцки език|старогръцки]] и [[латински език|латински]] и започва да преподава тези предмети в долните класове като помощник на [[Илияс Танталидис]]. На 13 май 1860 година е хиротонисан от Константин Ставруполски за дякон, а през юли същата година завършва училището и става архидякон при митрополит [[Йоаникий Константинидис|Йоаникий Никейски]], който пребивава предимно в Цариград.

В 1865 година, когато митрополит [[СофрониосСофроний II Анхиалски]] подава оставка поради болест, Йоаникий Никейски предлага Василий за негов заместник. На 25 септември 1865 година Йоаникий го въздига в епископски ранг и след два дни на 27 е избран от Светия Синод и патриарх [[Софроний III Константинополски]] за митрополит на смесената българо-гръцка анхиалска епархия. Василий подпомага развитието на просветното дело в епархията си.

През октомври 1870 година Василий поема временно директорското място на Семинарията в Халки и налага строга дисциплина, с която овладява ученическите брожения след оттеглянето на Константин Ставруполски. Патриарх [[АнтимийАнтим VI Константинополски]] го предлага за наследник на митрополит [[Паисий Кесарийски]], но Василий отказва и през септември 1871 година се връща в [[Поморие|Анхиало]]. Междувременно на 27 февруари 1870 година е публикуван фермана за учреждаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Василий заедно с Илияс Танталидис, патриарх [[Кирил II Йерусалимски]] и [[Йоанис Кесарийски|Йоанис Анастасиадис]] не подкрепя твърдата линия към българските искания.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 - 1879), Издателство на БАН, София, 1989, стр. 50.</ref> През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против провъзгласяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му поведение му е предложено да оглави новата църква, но Василий отказва.

На 22 декември 1884 година след смъртта на митрополит [[Смирна|смирненскияМелетий Смирненски]] митрополит Мелетий Светият синод избира Василий за смирненски митрополит. Изборът му е подпомогнат от архидякона на смирненската митрополия Стефанос Сулидис, който е бил студент на Василий в Семинарията в Халки. Сулидис убеждава видните членове на гръцката православна общност в Смирна да поискат за свой митрополит Василий. През март 1885 година Василий се установява в Смирна.

Василий Смирненски умира на [[22 януари]] [[1910]] година в Смирна<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 106.</ref> или 23 януари 1910 година в Смирна.<ref name="Kiminas 94">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 94 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-01}}</ref>

{{пост| [[Смирненска епархия|смирненски митрополит]]<br/>|[[22 декември]] [[1884]]|[[23 януари]] [[1910]]|[[Мелетий СмирененскиСмирненски|Мелетий]]|[[Хрисостом Калафатис|Хрисостом]]}}