Луи I Валоа-Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
}} '''Луи I дьо Валоа, херцог Д'Анжу''' ([[23 юли]] [[1323]] г.- [[20 септември]] [[1384]] г.), известен и като '''Луи I Анжуйски''' и '''Людовик I Неаполитански''', е френски принц - втори син на френския крал [[Жан II]] и основател на [[Дом Валоа-Анжу|Анжуйската линия на френската династия Валоа]]. През 1380 г. той е осиновен от неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]], след чиято смърт Луи I Анжуйски и потомците му започват да се титулуват крале на Неапол, превръщайки се в основни претенденти за неаполитанския престол, в борбата за който си съперничат с последните представители на [[Анжу-Сицилиански дом|старата Анжуйска династия]] в Неапол.
==Произход==
[[File:Louis Marie.jpg|thumb|upright=1.3|Луи I d'Aнжу и Maрия]]
Луи е роден на 23 юли 1323 г. в [[Венсен (замък)|замъка Венсен]]. Той е втори си на френския крал [[Жан II]] и [[Бона Люксембургска]]. Луи е по-малък брат на френския крал Шарл V.
Line 34 ⟶ 35:
Луи Анжуйски играе важна роля при управлението на брат си Шарл V. Тогава Луи Анжуйски е назначен за кралски наместник в Лангедок и командва части от френската армия, сражаващи се в Аквитания. В завещанието на Шар V Луи Анжуйски бил посочен като един от регентите на малолетния Шарл VI. Херцогът обаче нарушава завещанието и се обявява за едноличен регент, присвоявайки голяма част от френската хазна.
През 1380 г. бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] осиновява Луи I Анжуйски и го обявява за свой наследник. Кралицата разчитала по този начин да привлече френски подкрепления срещу римския папа [[Урбан VI]], който я отлъчил о обявил за крал на Неапол братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Луи дори е обявен за наследник на френските владения на неаполитанската кралица - графствата Прованс и Форкалкие. Въпреки че бил коронован от авиньонския папа Климент VII, Луи е принуден да остане във Франция, тъй като не успял да събере достатъчно средства, с които да финансира поход в Италия. Така той не успява да окаже необходимата помощ на Джована I, чиито сили били разбити през 1381 г. от тези на братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Самата кралица е пленена и затворена в замъка Сан Феле. През 1382 г. Луи I Анжуйски, подкрепен от авиньонския папа, множество френски благородници, както и от херцозите на [[Милано]] и [[Савойско херцогство|Савоя]], успява да събере пари, използвайки и тези, присвоени от френската хазна, и най-накрая събира войска, с която навлиза в Италия. Новината за това стига до [[Карл III Анжуйски|Карл Анжуйски]], който решава да изпревари събитията и след като убива Джована I, сам се обявява за крал на Неапол. Походът на Луи I Анжуйски, който според различни сведения разполагал с 40 хиляди рицари, обаче се оказва неуспешен. [[Карл III Анжуйски]], който успява да събере 14 хилядна наемна войска, успява да отклони удара на французина от Неапол към периферията на кралството, прилагайки тактиката на партизанската война. Смъртта на савойския херцог на 1 март 1383 г. предизвиква оттеглянето на савойските рицари от кампанията и Луи I Анжуйски е принуден да моли за подкрепления от племенника си Шарл VI, който му изпраща войска начело с Енгеранд дьо Куси. Дьо Куси успява да превземе Арецо и да навлезе в пределите на Неаполитанското кралство. Луи I Анжуйски обаче умира в [[Бишелие]], на [[20 септември]] [[1384]] г., което слага край на по-нататъшните действия на Куси - той продава Арецо на Флоренция и се оттегля във Франция.
==Семейство==
През 1360 г. Луи I Анжуйски се жени за Мари дьо Блоа, дъщеря на херцога на Бретан Шарл I. Луи I Анжуйски и Мари дьо Блоа имат три деца:
| |||