Уикипедия

Шарл I Анжуйски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 25:
|герб = Arms of Anjou-Jerusalem.svg
}}
'''Карл I Анжуйски''' ''(на [[френски]]: Charles d'Anjou)'' ( 21 март 1227<sup>[1]</sup> — 7 януари 1285, Фоджа) — основател на [[Анжу-Сицилийски дом|Анжу-Сицилийския дом]] на [[Анжуйска династия|Анжуйска]]та [[династия]], чийто представители властват в редица страни на [[Европа]] в [[период]]а [[13 век|13]] - [[15 век]]., и e пръв владетел на обособилото се [[Неаполитанско кралство]] и:
* граф на [[Анжу]] и Мен (1246–1285)
* граф на [[Прованс]] (1246–1267) (заедно с Беатрис)
Ред 37:
* княз на [[Морея]] (от 1278)
 
== '''Млади години''' ==
'''Карл Анжуйски''' е родоначалник на неаполитанския клон [[Анжу-Сицилийски дом]] на [[Анжуйска династия|Анжуйска]]та [[династия]], чийто представители властват в редица страни на [[Европа]] в [[период]]а [[13 век|13]] - [[15 век]]. Карл е най-малкото дете на френския крал [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]]. Ражда се няколко месеца след смъртта на баща му. Майка му става [[регент]]ка на брат му, който приема френската кралска корона под името [[Луи IX]]. Карл израства без родителски грижи - баща му е починал, а майка му е твърде заета с държавните дела. Бъдещият неаполитански крал още от младеж е с висок ръст и стройно телосложение, които му придават цезаровски облик. Получава добро образование за времето си. Изпитва увлечение към [[поезия]]та и [[изкуство]]то. Карл се изгражда като изключително набожен и ревностен [[католик]], поради и&#768; което се посвещава на [[рицар]]ското призвание. Качества за това не му липсват - благоразумие, умереност, постоянство, и най-вече амбициозност. След коронясването му за крал на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]], Карл Анжуйски се утвърждава като един от най-могъщите за времето си монарси. Въпреки [[Сицилианска вечерня|сицилианската вечерня]], той успява да създаде мощен съюз от средиземноморски държави насочен към отвоюването на [[Леванта]].
 
== Биография ==
Line 47 ⟶ 48:
 
=== '''Граф на Анжу, Мен и Прованс''' ===
През август 1246 г. Карл е посветен в [[рицар]]ство от брат му Луи IX и получава богатите владения Анжу, Мен и Турен. Графство Прованс е васално на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], като част от бившото [[Кралство Бургундия|Кралство Бургундия]] (Арелат). Карл отказва васална клетва на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], който тогава е зает с други проблеми и не настоява на своите права. Предишните графове предоставят на градовете и васалите пълна свобода, нещо с което Карл не смята да се съобразява.
Графство Прованс е васално на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] като част от бившето [[Кралство Бургундия|Кралство Бургундия]] (Арелат). Карл отказва васална клетва на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]], който тогава е зает с други проблеми и не настоява на своите права. Предишните графове предоставят на градовете и васалите пълна свобода, нещо с което Карл не смята да се съобразява.
 
Когато пристига в Прованс, той довежда със себе си юристи и счетоводители, които започват да изучават неговите графски права и привилегии. Това предизвиква недоволство и вълнения, подкрепени от тъща му - вдовстващата графиня Беатрис. Когато през 1247 г. Карл заминава, за да встъпи формално във владение на графствата Анжу и Мен, градовете сключват отбранителен съюз, оглавен от Барал дьо Бо.
Ред 57:
През ноември 1252 година умира майката на Карл, [[Бланш Кастилска|Бланш Кастилска]], която е регент на Франция по време на кръстоносния поход на [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. Затова Карл трябва да замине за Париж, където заедно с брат си Алфонс Поатие поема регентството. В това време от римския папа [[Александър IV (папа)|Александър IV]] предлага на Карл короната на [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]]. Алфонс не одобрява предложението, а [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] в свое писмо забранява на Карл да приема короната.
 
Разочарован Карл се намесва в гражданската война, която се разгорява във Фландрия и Ено. Графиня Маргарита, бореща се със своя син Жан д’Авен, предлага на Карл, графство Ено и пост на регент на Фландрия. Карл започва да стяга войска. Но в 1254 година Луи ІХ се връща от кръстоносния поход. Разгневеният от самоуправството на брат си Луи, извиква Карл в Париж и му нарежда да се откаже от графство Ено. Маргарита Фландрска даладава на Карл голямголяма парична компенсация., Аа графство Ено крал Луи в края на 1256 година далдава на Жан д’Авен.
 
Укрепвайки властта си в Прованс, Карл започва да разширява владенията си. През 1257 г. той получава няколко владения в Алпите от [[дофин|дофина]] на [[Виен|Виен]], освен това получава от Оранския принц Раймон дьо Бо правата на регент на [[Кралство Бургундия|Арелатското кралство]]. В бъдеще доходите от Прованс, позволяват на Карл да финансира своите походи.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарл_I_Анжуйски“.