Калиник Преспански и Охридски: Разлика между версии

| име = Калиникос Преспански и ОхридскиКалиник

'''Калиникос''' или '''Калиник''' ({{lang-el|Καλλίνικος Πρεσπών – Αχριδών}}, ''Калиникос'') е [[гърци|гръцки]] духовник, [[Охридска епархия|преспански и охридски митрополит]] от 1802 до 1843 година.

Роден е в тракийското градче [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]]. КалиникосКалиник заема митрополитската катедра в [[Охрид]] на 15 март 1802 година.<ref name="Петров, Петър">[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> Според други източници той оглавява Охридската епархия в 1800 година.<ref>{{cite book |title= Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1962|publisher= Institute for Balkan Studies, vol. 56|location= Θεσσαλονίκη|isbn= |pages= 28|url= |accessdate=}}</ref> Митрополитът, стремейки се да спечели благоразположението на българското си паство, оставя свободно да се служи и проповядва в църквите на [[църковнославянски език]]. Свещеници четат Евангелието, а ученици Апостола на български дори и в негово присъствие.<ref name="Петров, Петър"/>

КалиникосКалиник развива учебното дело в града. Когато пристига в града има само един първоначален учител на име Герасим. По думите на [[Кузман Шапкарев]]:

В 1835 година подпомага финансово изграждането на църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref> По инициатива на КалиникосКалиник в Охрид е създадена училищна каса, с чийто приход се поддържат охридските училища.<ref name="Шапкарев 47">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 47.]</ref>

Калиникос се скарва с охридските първенци, които заедно с Шериф ага успяват да му издействат трикратно заточение, от което обаче КалиникосКалиник винаги се връща, тъй като се ползва с подкрепата на тогавашния васален охридски управител [[Джеладин бег|Джелядин бег]].<ref name="Шапкарев 92">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_3.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 92.]</ref> В крайна сметка се оттегля в преспанското село [[Янковец]], където умира и е погребан. Богатата си библиотека не завещва на охридските училища, а на родния си Галиполи, а имуществото му наследява незаконният му син [[Стефан Владиков]],<ref name="Шапкарев 51"/> предал по-късно Димитър Миладинов. Син на Стефан Владиков е сърбоманинът [[Темко Попов]].

{{пост| [[Охридска епархия|преспански и охридски митрополит]]<br/>|[[15 март]] [[1802]]|[[1843]]|[[КиприяносКиприян Преспански и Охридски|КиприяносКиприян]]|[[Йосиф Преспански и Охридски (19 век)|Йосиф ]]}}

[[Категория:Преспански и Охридски митрополити]]