Уикипедия

Нова българистика (Нов български университет): Разлика между версии

По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: '''Департамент „Нова българистика“''' на Нов български университет е учреден през 1994 г. с п...
(Няма разлика)

Версия от 11:15, 2 септември 2014

Департамент „Нова българистика“ на Нов български университет е учреден през 1994 г. с първи ръководител проф. д-р Александър Кьосев. В периода 1998-2010 г. ръководител на департамента е проф. Михаил Неделчев, през 2010-2012 г. - проф. Мони Алмалех, д.н., а от май 2012 г. - доц. д-р Пламен Дойнов[1].

Мисия

От основаването си департамент „Нова българистика“ си поставя като главна задача да обнови методологически и тематично една традиционна специалност, каквато е българската филология, да я отвори към едно по-широко социокултурно изследователско поле, както и към новите динамики в образователната сфера. Една от стратегиите на Департамента е да въвлича живата, актуална литература в цялостния си изследователски и образователен проект. Това става както чрез работата на писателите и поетите, членове на Департамента, така и чрез други действащи, популярни днес, български писатели, които редовно изнасят лекции, правят беседи със студентите и литературни четения – всичко това под мотото „Писателите в Университета“. В тази връзка се правят юбилейни конференции за знакови живи автори на българската литература.

Програми

Бакалавърските програми на департамента през годините са „Хуманитаристика: Литература“, „Литература и литературознание“, „Език и литература“, „Български език и литература“ и „Българистика“ (от 2011).

Департаментът има две действащи магистърски програми – „Творческо писане“ и „Литература, книгоиздаване, медии“, и една докторска – „Теория и история на литературата“.

Преподаватели

Преподавателите от Департамента са автори и на редица авторски изследвания, монографии, сборници със статии с влияние в литературоведския и изобщо в хуманитарния контекст у нас. Двама от тях са главни редактори на основните периодични издания на НБУ - списанието за университетска култура „Следва“ (Биляна Курташева) и на вестника на НБУ „Университетски дневник“ (Морис Фадел).

Семинар на департамента

От основаването си департаментът има постоянно действащ семинар, който отначало се нарича „Теоретичен семинар на департамент „Нова българистика“, след това „Литературата в края на краищата“, а днес - „Семинар на департамент „Нова българистика“.

Литературноисторическа школа

Предшественик на Литературноисторическата школа на НБУ е Текстологическата школа на НБУ, развивала се в периода 2003-2008 г. със секретар Лора Шумкова.

Самата Литературноисторическа школа на НБУ е създадена през 2011 г. по инициатива на проф. Михаил Неделчев, който е и неин ръководител. Школата има амбицията да се превърне в основен център за формулиране на съвременните принципи за създаване на литературна история, за обновяване на теоретическите постановки и за реализиране на конкретни проекти. Созополските срещи са едни от най-важните събития в живота на школата.[2] [3]

В школата активно участват и изследователи от Института за литература при БАН, Великотърновския университет и Югозападния университет в Благоевград.

Школа по творческо писане

От създаването си департаментът развива отначало курсове, а след това програми и летни школи по творческо писане с майсторски класове по поезия и проза и клас по критика и публицистика. Първият преподавател по творческо писане е поетът Кирил Мерджански (в периода 1994-1997 г.).

Днес в програмите по творческо писане участват всички членове на департамента (сред които носителите на множество национални награди за поезия и драматургия Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов), но ръководител на магистърската програма и Лятната школа е романистката Емилия Дворянова, доцент по творческо писане.

Изследователски проекти

Колективните изследователски проекти на „Нова българистика“ са „Годините на литературата“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Личности“, материализирани в публикувани сборници.

Годишник на департамента

От 2012 г. департаментът издава електронен годишник – „Българистика Nuova“. В него се публикуват научноизследователски трудове на преподаватели, материали, свързани с гостуващи преподаватели, рецензии за книги на членовете на департамента. Представят се и най-добрите текстове на дипломиращите се през годината бакалаври, магистри и докторанти, както и художествени текстове (разкази, есета и стихотворения) на участници в програмите по творческо писане.[4] [5]

Издателска програма на департамента

Департаментът реализира книги в рамките на Издателския център на НБУ, но и в сътрудничество с различни издателства на академична литература.[6]

  • Владимир Трендафилов, Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия,англичанина и английската мисъл през ХIХ и началото на ХХ век. Библиотека „Нова българистика“. София: Кралица Маб, 1996, 319 с.
  • Инна Пелева, Ботев: Тялото на национализма. Библиотека „Нова българистика“. София: Кралица Маб, 1998, 325 с. (ISBN 9789545330230)
  • Българският канон? Кризата на литературното наследство. Съст. Александър Кьосев, 1998.
  • Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000). Съст. Огнян Ковачев и Александър Кьосев. София: Фигура, 2003.[7]
  • Литературни култури и социални митове: Сборник в чест на 60-годишнината на Михаил Неделчев, т. 1 и 2, съст. Йордан Ефтимов, Биляна Курташева и Боян Манчев, изд. НБУ, поредица „Нова българистика“, С., 2003 и 2005. (ISBN 954-535-319-8)
  • Да четем Далчев, съст. Йордан Ефтимов и Биляна Курташева, изд. НБУ, С., 2006, 294 с. (ISBN 9545354313)

Библиотека „Личности“

  • Николай Кънчев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2008. (ISBN 978-954-533-088-9)
  • Иван Динков в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга втора. София: Кралица Маб. (ISBN 978-954-533-093-3)
  • Иван Теофилов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга трета. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-095-7)
  • Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-096-4)
  • Христо Фотев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга пета. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5)
  • Биньо Иванов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-103-9)
  • Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга седма. София: Кралица Маб, 2011. (ISBN 978-954-533-111-4)
  • Иван Цанев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга осма. София: Кралица Маб, 2013, 256 с. (ISBN 978-954-533-120-6)
  • Борис Христов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга девета. София: Кралица Маб, 2013, 216 с. (ISBN 978-954-533-129-9)

Поредица „Годините на литературата“

  • 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица „Годините на литературата“ - книга 1. НБУ, С., 2007. (ISBN 978-954-535-461-8)
  • 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата“ - книга 2. НБУ, Изд. Ciela. С., 2008.
  • 1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица „Годините на литературата“ - книга трета. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7)
  • 1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ - книга 4. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
  • 1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ - книга 5. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
  • 1962. Годината на измамната свобода. Поредица „Годините на литературата“ - книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2013, 343 с. (ISBN 9789545331268)

Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“

  • Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 1. съст. Пламен Дойнов, НБУ, С., 2008.
  • Соцреалистически канон / Алтернативен канон. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 2. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Пламен Дойнов, Алтернативният канон: Поетите. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 4. съст. Пламен Дойнов, Нов български университет, С., 2012, 418 с. (ISBN 9789545357091)
  • НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 5. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013.[8]
  • Йордан Ефтимов, Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 6. съст. Пламен Дойнов, Нов български университет, С., 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8)
  • Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов. Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ - книга 7. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 352 с. (ISBN 9789545331329)

Източници

  1. ↑ Ръководител на департамент „Нова българистика“,сайт на НБУ.
  2. ↑ Първата Созополска среща на Литературноисторическата школа на НБУ гостува и в Бургас, сайт на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас.
  3. ↑ Втора созополска среща на Литературноисторическата школа на НБУ, 28 април – 1 май 2012 г., гр. Созопол, сайт на НБУ.
  4. ↑ Съдържание на годишника „Българистика Nuova“ за 2010-11 г., сайт на НБУ.
  5. ↑ Съдържание на годишника „Българистика Nuova“ за 2012 г., сайт на НБУ.
  6. ↑ Публикации на членовете на департамент „Нова българистика“, сайт на НБУ.
  7. ↑ Амелия Личева, „За Изер и българските му прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 44, 28 ноември 2003.
  8. ↑ Електронна публикация на сборника „НРБ-литературата: История, понятия, подходи“, електронно издателство LiterNet, 21.04.2013.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нова_българистика_(Нов_български_университет)&oldid=6269669“.