Уикипедия

Григорий Пелагонийски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 18:
Роден е със светското име '''Христо Василев Зафиров''' в [[Стара Загора|Ески Заара]] през 1853 година. Замонашва се през 1874 година и е ръкоположен в [[йеродякон]]ски чин от [[Иларион Макариополски]]. Учи в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската духовна семинария]] от 1876 до 1881 година, след което веднага е назначен за учител в тази семинария. Следва в [[Московска духовна академия|Московската духовна академия]] (1885-1889).
 
Връща се в седалището на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] и е изпратен за председател на [[Солунска българска община|Солунската българска православна църковно-училищна община]].
 
На 6 декември 1890 г. е ръкоположен за [[епископ]] с титлата Макариополски, но го титулували и „Блаженоградски” (превод)<ref>http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,15913/view,article/</ref>.
 
От 1894 до 1897 година е Охридскиохридски митрополит. След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владика в [[Битоля]] през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година.<ref>[http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=1259 Колев, Йордан. 100 години от кончината на Григорий, митрополит Охридски и Пелагонийски (Битолски)]</ref> Зимата след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той лично раздава, помощи от [[България]] на пострадалото население в [[Костурско]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/1.html Силянов, Христо. "Освободителните борби на Македония". том II, София, 1943, с. 7.]</ref> Избран е за почетен член на [[Руски археологически институт в Константинопол|Руския археологически институт в Константинопол]].<ref>[http://www.library.chersonesos.org/showtome.php?tome_code=97&section_code=6 Личный состав Русского Археологического Института в Константинополе. - в: Известия Рускаго Археологическаго Института в Константинополе, т. VII, 1901, с. 247.]</ref>
 
Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец [[Тома Николов]]:
 
{{цитат|Той се държеше като аристократ. Освен при отиването му в църква и при официалните му визити, които правеше на официалните лица, друг път не можеше да се види на улицата. Ползуваше се с голям авторитет между правителствените кръгове и консулското тяло. Владееше добре турски език и беше много щедър в своите подаръци, давани на паши и бегове. Със своето държание той засенчи [[Йоаким Форопулос|гръцкия митрополит]].<ref>[http://www.promacedonia.com/tn/tn_8.html Николов, Тома. Спомени от моето минало, София, 1989, Издателство на Отечествения фронт, стр. 82.]</ref>}}
Ред 42:
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Дебърско-кичевскаОхридска епархия|охридски и преспански митрополит]]| [[1894]] | [[1897]]| [[Синесий Скопски|Синесий]] |[[Методий Охридски (екзархийски митрополит)|Методий]]}}
{{пост| [[Преспанско-пелагонийска епархия|пелагонийски митрополит]] |[[1897]]|[[1906]]|[[Евстатий Пелагонийски|Евстатий]]|[[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]]}}
{{пост край}}
Ред 48:
{{Портал Македония}}
[[Категория:Български духовници]]
 
[[Категория:Охридски и Преспански митрополити]]
[[Категория:Родени в Стара Загора]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_Пелагонийски“.