Русини: Разлика между версии

Русинският не е признат официално от Украйна, понеже там го считат за диалект на [[украински език|украинския]], като на същото мнение са и редица украински учени <ref>[http://www.lemko.org/books/IIL/ Ілюстрована історія лемківщини Юлиян Тарнович (1936), по изданието от 1964, Ню Йорк]</ref>. Въпреки това, широко разпространено е и мнението, че русинският език е отделен славянски език. Дори някои русински учени смятат, че русинският език съществува от древността: „От праславянския възникнал и староруския – езикът в Киевска Русия. По времето на Киевска Русия, староруският, сред народа наричан "руски", в западноевропейската наука ''Ruthenian'' или ''русински'' език, бил, заедно с църковнославянския, официален език, а по-късно, след края на Киевска Русия и прехвърлянето на политическия и културен център далеч на изток, бил официален език и в Московското и другите руски княжества, както и в Полско-литовското княжество, които претендирали за право на ''наследство на Киевска Русия''.”<ref>[http://members.tripod.com/~rdsa/drjlik/horbal.html Боґдан Горбаль, Учебнїки карпатско-русинского язика зоз владическей одлоги културного нашлїдства восточно-католїцкей епархиї у Ню Джерзию, ЗАД]</ref>. В Словакия е разпространено мнението, че русинският е диалект на [[словашки език|словашкия език]], но там русините имат своя организация и могат да ползват езика си <ref>[http://web.archive.org/web/20041114133058/http://www.rusin.sk/download/noviny/rusinske-noviny_01_05-04.pdf Инфо Русин]</ref>. Във Войводина (Сърбия) русинският има статут на малцинствен език заедно с още няколко други езика.