Правителство на Драган Цанков 2: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
увод - резюме; стар стил
Ред 1:
'''Осмото правителство на България''' е коалиция на [[Либерална партия|либерали]] и [[Консервативна партия|консерватори]], която управлява начело с [[Драган Цанков]] от 7 септември до 31 декември 1883 (по [[стар стил]], от [[19 септември]] [[1883]] до [[12 януари]] [[1884]] по [[нов стил|нов]]). Сформирано е в резултат на компромис между двете партии, който слага край на [[Режим на пълномощията|извънредните пълномощия]] на княз [[Александър Батенберг]] и [[Правителство на България (7)|руските генерали]]. Управлението му води до частична демократизация и либерализация с премахване на [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавният съвет]], военнополевите съдилища и ограниченията върху обществените събрания, но е белязано от вътрешна нестабилност, поради продължаващите конституционни спорове. В опит да преодолее разногласията, в началото на 1884 Цанков съставя [[Правителство на България (9)|нов кабинет]] само от либерали.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София }} Стр. 414-417</ref>
'''Осмото правителство на България''' управлява начело с [[Драган Цанков]] от [[19 септември]] [[1883]] до [[12 януари]] [[1884]] ([[нов стил]]).
 
== Събития ==
* септември 1883 – [[Народно събрание|Народното събрание]] ратифицира конвенцията за изграждане на българския участък от железницата [[Виена]] – [[Цариград]] през [[София]] и [[Цариброд]] за [[Ниш]], въпреки опозицията на [[Петко Каравелов|непримиримите либерали]], които настояват за прокарване линията през София и [[Кюстендил]] за [[Скопие]].<ref>{{hrf|Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, |1990, стр. |400-402</ref>}} Отсечката е завършена през 1888.<ref>Попов, Радослав и др. История на България (681 - 1960). Том 2. София, Издателство „Аргес“, 1995, стр. 108</ref>
* октомври 1883 – След [[Зайчарска буна|Зайчарското въстание]] правителството на [[Драган Цанков|Цанков]] приютява сръбски политически емигранти. Това води до разрив в отношенията със [[Кралство Сърбия|Сърбия]] половин година по-късно.<ref>Стателова, Е. и др. История на българската дипломация 1879-1913. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3, стр. 34-35</ref>
* 10 ноември 1883 – Сключена е [[Българо-руска военна конвенция (1883)‎|военна конвенция с Русия]], ограничаваща намесата ѝ във вътрешните работи на [[Княжество България]].<ref name="statelova40">Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. Стр. 40-41</ref>
* 5 декември 1883 - Парламентът приема изменения в [[Търновската конституция]], с които се въвежда имуществен ценз за избирателите и втора законодателна камара. [[Прогресивнолиберална партия|Цанковистите]] не успяват да прокарат докрай промяната, но този опит води до окончателен разрив в [[Либерална партия|Либералната партия]] и отделяне на крилото начело с [[Петко Каравелов]].<ref name="statelova40"/>
 
Ред 19:
{{министър2 край}}
 
=== Промени от [[2210 септември]] [[1883]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[военен министър|военно]]|[[Виктор Котелников]]|(упр.)|военен}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени от [[220 октомврисептември]] [[1883]] ===
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, земеделието и търговията|обществени сгради, земеделие и търговия]]|[[Тодор Икономов]]||Либерална партия}}
{{министър2 край}}
 
 
== Източници ==