| име = Станислава БахароваПетрова Караиванова-Балконова
| портрет = Stanislava Karaivanova.JPG
| px = 240
Ред 10:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Станислава БахароваПетрова Караиванова-Балконава'''<ref>Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, 1985, стр. 351.</ref> е [[българи|българска]] просветна деятелка от късното [[БългарскоБългарското възраждане]] в [[СвиленградМакедония (област)|СвиленградМакедония ]]. Участничка в „[[Българска война във Свиленград]]“.
==Биография==
Родена е в град [[СвиленградСопот]], тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка [[Неделя Петкова]] и е братовчедка на [[Васил Левски]] по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/np/np_3.html Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987. стр. 24.]</ref> Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от [[арумъни]]те в града да застанат на българска страна в спора с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поради интриги на [[гъркомани]] в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в [[Охрид]]. Учителства също така във [[Воден]] (1870-1873),<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35.</ref> след това в [[Солун]] и в [[Крива паланка]] (1878).<ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref> Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на [[Димитър Беровски]], организатор на [[Разловско въстание|Разловското въстание]]. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:
