Метадон: Разлика между версии

Метадонът има по-слабо изразен еуфоричен ефект, отколкото този на другите опиати в дози, достатъчни за ефективно потискане на абстинентния синдром и наркотичния глад. Във високи дози обаче метадонът също има забележим еуфоричен ефект. Той също създава чувството за благополучие, макар и не толкова силно изразено, както при хероина. Проблемът е в това, че метадонът сам по себе си е много пристрастяващ опиоид, както физически, така и психически. Синдромът на абстиненция от метадон е много по-тежък от този на който и да е от другите наркотици, които той заменя. Зависимият от хероин може да продължи да използва метадон, за да избегне преминаването през сиптомите на абстиненцията , по същия начин както първоначалното му злоупотребяване с хероин. С други думи, метадонът е много често избор за опиоидна терапия на зависимостта от хероин. Често се получават ситуации, в които човек просто сменя един вид зависимост с друг. Голямо разочарование е, когато зависимият се обърне към някого за помощ, изведнъж да установи, че се е оказал в много по-лоша ситуация.

Зависимост от Метадон е сериозен медицински и социален проблем.

 

Метадонът се приема орално, когато се дава за лечение на пристрастеност. Но той може също така да се инжектира венозно с цел да се изпита наркотичното опиянение. Пристрастените към метадон изпитват същите симпотими на опиоидна интоксикация, като: вътрешен комфорт, спокойствие, топлина, сънливост, приятна тежест в тялото, емоционална незаинтересованост. Температурата се понижава, пулсът и дишането се забавят, кръвното налягане пада.

 

 

{{медицина-мъниче}}

{{органична химия-мъниче}}