Дойран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 44:
 
[[Файл:Doiran-crkva.jpg|мини|300п|Дойранската катедрала „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“ в началото на 20 век]]
В [[1848]] година дойранци построяват с доброволни помощи голямата катедрална църква „[[Свети Илия (Дойран)|Свети Илия]]“, чийто архитект е [[Георги Новаков Джонгар]] от велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sveti-arhangel-mihail.dir.bg/_wm/library/item.php?did=534546&df=673185&dflid=3&GDirId=91d393a649e47d85f7684f01c1dffd5b | заглавие = Църквата „Свети Пророк Илия“ – Дойран (Република Македония) | достъп_дата = 6 април 2014 г | фамилно_име = Сивриев | първо_име = Сава | дата = 29.06.11 | труд = | издател = Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ | език = | цитат = }}</ref> С разгорещяването на борбата на българите за самостоятелна църква [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] назначава в 1848 за владика в Дойран [[Мелетий ПоленинскиВизантийски|Мелетий]], известен противник на българското богослужение и българското образование, наречен от населението Дели Милети (Лудия Милети) заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът [[Андроник Йосифчев]], който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref>
 
В [[1856]] година няколко дойрански чорбаджии условят за учител в Дойран светогорския монах Арсений от [[Галичник]], който за пръв път освен на гръцки започва да преподава два дни в седмицата и на български език. С това училище започва и възраждането на [[българщина]]та в Дойран. След две години Арсений е уволнен от гръцкия владика. Градът на няколко пъти е посещаван от [[Димитър Миладинов]], по това време учител в [[Кукуш]], във връзка с неговата идея за отваряне на българска гимназия в Кукуш. И под негово ръководство на [[8 юни]] [[1858]] година 29 български първенци от казите Дойран, Кукуш и Карадаг се обръщат с прошение към руския император, като молят да се разреши събирането на помощи в [[Русия]] за откриването на българска гимназия в [[Кукуш]] и за обзавеждането на български църкви.