Германо-датска война: Разлика между версии

'''Германо-датската война''' е военен конфликт за притежанието на Шлезвиг-Холщайн и най-вече на херцогство Шлезвиг. Води се между [[Германски съюз|Германския съюз]] и [[кралство]] [[Дания]] от [[1 февруари]] до [[30 октомври]] [[1864]] г.

В протироречиепротиворечие с договора, Датската ноемврийска конституция от 1863 г. включва Шлезвиг към Дания. На базата на конфликти за представянето на херцогствата предишната конституция на обединена Дания от 1855 г. за Холщайн и Лауенбург е приета от Германския съюз без противоречия (Холщайн и Лауенбург са членове на Германския съюз). Според конституцията на Германския съюз от 1815 г., за всяка една държава е предназначена конституция и спрямо това датският Холщайн не изпълнява нарежданията на Съюза.

Датският крал [[КристиянКристиан IX|Кристиaн IX]] вижда последна възможност в една нова коституция, която може да спаси държавата от общ провал. Конституцията трябвало, в противоречие с лондонския протокол, да важи първоначално само за Дания и Шлезвиг. В следствие на това Германският съюз обявява нетърпимостта си срещу Холщайн. Пруският [[министър-председател]] [[Ото фон Бисмарк]] съумява да убеди германския [[Бундестаг]] и да издейства подкрепата на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] в делата си.

На 1 февруари австрийски и пруски войски под ръководството на генерал-фелдмаршал [[Фридрих фон Врангел]] прекосяват река [[Айдер]]. Според плана на съюзниците австрийските войски трябвало да нападнат датчаните фронтално, а прусите, като заобиколят водното пространство Шлай, да нападнат датските войски в гръб и да ги затворят за бягство. На 6 декември пруската армия най-после прекосява Шлай близо до малкия град Арнис. Датчаните били в очакване на директно нападение, но още нямали по-ясно изградена представа. Виелици и сняг възпрепятстват двете армии. Датският главнокомандващ [[генерал-лейтенант]] [[Кристиан Юлиус Де Меза]] евакуира хората от изгубените територии и успява да се изплъзне от пруското обкръжение и се премесва край град [[Фленсбург]]. Загубите в началото на войната за Дания са придружени със значителна паника. Де Меза е подложен на голям натиск и отстъпва върховното командване. Все пак по време на отстъплението главните датски войски са запазени от унищожение. АвстриицитеАвстрийците, под командването на [[Лудвиг фон Габленц]], се насочват на север от Фленсбург, докато прусите бавно се придвижват от изток през полуостров [[Зундевит]]. Датската армия се настанява в град [[Дюпел]], пред портите на регион [[Зьонерборг]].

Под водачеството на 80-годишния фелдмаршал Врангел обединените пруси и австрийци постигат значителни военни успехи. След като напълно са превзели Шлезвиг прусите започват настъпление и към [[Ютланд]]. Близо до ДюппелДюпел, в северната част на Зьонерборг, на 18 април 1864 г. те удържат важна победа и така завършва първият етап на войната. Тогава се проявяват предимствата на новата пруска военна организация и на пушките с ударник. Англия подтиква двете страни към подписване на Лондонската конференция на 25 април 1864, която донася временно примирие. Дания няма повече сили да продължи войната. На 1 август във Виена е подписано примирие, а на 30 октомври – окончателният мир. Според него херцогствата Шлезвиг, Холщайн и Лауленбург преминават от Дания към властта на Австрия и Прусия.<ref>Deutsche Geschichte: Der Krieg gegen Dänemark und seine politischen Ergebnisse 429, 430 стр.</ref>

Първоначално Германският съюз и Австрия по право поемат управлението на завзетите области. Според договора от Гащайн от 14 август 1865 г., Прусия получава херцогство [[Херцогство Саксония-ЛауленбургЛауенбург|Саксония-Лауенбург]] и [[Шлезвиг|херцогство Шлезвиг]], а [[Холщайн]] остава за Австрия. 1866 Прусия завзема Холщайн. Това на практика е и причината за [[Австро-пруска война|Германската война]] през същата година между страните съюзнички. Резултатът е победа за Прусия и съюзниците и&#768; и 1867 тя анексира Холщайн като обединява трите области в пруската провинция Шлезвиг-Холщайн.