Януш Болонек: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Чигот премести страница „Януш Болонек“ като „Януш Больонек“: правилно |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Държавник инфо
|име = Монс. Д-р Януш
|наставка =
|портрет = Janusz-bolonek.jpg
Ред 26:
}}
'''Негово Преосвещенство Д-р Архиепископ
== Биография ==
Роден е на [[6 декември]] [[1938]] г. в [[Хута Длутовска]] около [[Лодз]] в земеделско семейство, образовал се е във Висшата Духовна Семинария в [[Лодз]] (1956-1961). Ръкоположен е за [[свещеник]] на [[17 декември]] [[1961]] г. от монс. Ян-Вавжиниец Кулик, помощник епископ на Лодзката епархия. След това следва 2 години класическа [[филология]] в Католическия Люблински [[Университет]] в [[Люблин]] (1961-1962). След това е изпратен в Рим, където следва в Папския Грегориански Университет догматическо богословие и латинска литература (1962-1966). След това се записва в Папския Латерански университет в Рим, където следва каноническо право (1967-1971), като в същото време учи в Папската Дипломатическа Академия [[дипломация]] (1967-1971). Има титлата [[Доктор]] е по [[богословие]] от Папския Грегориански Университет (1969 г.) и доктор по каноническо [[право]] от Папския Латерански Университет (1971 г.).▼
▲{{източник|Роден е на [[6 декември]] [[1938]] г. в [[Хута Длутовска]] около [[Лодз]] в земеделско семейство, образовал се е във Висшата Духовна Семинария в [[Лодз]] (1956-1961). Ръкоположен е за [[свещеник]] на [[17 декември]] [[1961]] г. от монс. Ян-Вавжиниец Кулик, помощник епископ на Лодзката епархия. След това следва 2 години класическа [[филология]] в Католическия Люблински [[Университет]] в [[Люблин]] (1961-1962). След това е изпратен в Рим, където следва в Папския Грегориански Университет догматическо богословие и латинска литература (1962-1966). След това се записва в Папския Латерански университет в Рим, където следва каноническо право (1967-1971), като в същото време учи в Папската Дипломатическа Академия [[дипломация]] (1967-1971). Има титлата [[Доктор]] е по [[богословие]] от Папския Грегориански Университет (1969 г.) и доктор по каноническо [[право]] от Папския Латерански Университет (1971 г.).|2014|09|07}}
През 1971 г. започнал работа в различни дипломатически представителства на [[Ватикана]] - в [[Никарагуа]] (аташе и секретар на апостолическата нунциатура), [[Съединени американски щати|САЩ]] (секретар на апостолическата делегация), [[Египет]] - а след това в периода 1979 - 1989 работил в Държавния Секретарят на Ватикана. Тогава бил член на Съвета за постоянни работни контакти между Светия престол и Полската Народна Република. Като член на този съвет приготвял в името на Ватикана папските поклонничества на [[Йоан Павел II]] в [[Полша]] през 1983 и 1987 г. През 1989 г. бил член на полско-ватиканската работна комисия за възстановяване на дипломатическите отношения между двете държави.▼
▲{{източник|През 1971 г. започнал работа в различни дипломатически представителства на [[Ватикана]] - в [[Никарагуа]] (аташе и секретар на апостолическата нунциатура), [[Съединени американски щати|САЩ]] (секретар на апостолическата делегация), [[Египет]] - а след това в периода 1979 - 1989 работил в Държавния Секретарят на Ватикана. Тогава бил член на Съвета за постоянни работни контакти между Светия престол и Полската Народна Република. Като член на този съвет приготвял в името на Ватикана папските поклонничества на [[Йоан Павел II]] в [[Полша]] през 1983 и 1987 г. През 1989 г. бил член на полско-ватиканската работна комисия за възстановяване на дипломатическите отношения между двете държави.|2014|09|07}}
[[Преконизация|Преконизиран]] от папа [[Йоан Павел II]] на 25 септември 1989 г. титулярен [[архиепископ]] на Мадаурус и назначен за апостолически [[нунций]] в [[Кот д'Ивоар]]. Ръкоположен е за [[епископ]] на 20 октомври 1989 г. от папа [[Йоан Павел II]] в [[Свети Петър (базилика)|базиликата "Св. Петър"]], заедно с [[кардинал]]ите [[Едуард Идрис Касиди]] и [[Франческо Коласуоно]].▼
▲{{източник|[[Преконизация|Преконизиран]] от папа [[Йоан Павел II]] на 25 септември 1989 г. титулярен [[архиепископ]] на Мадаурус и назначен за апостолически [[нунций]] в [[Кот д'Ивоар]]. Ръкоположен е за [[епископ]] на 20 октомври 1989 г. от папа [[Йоан Павел II]] в [[Свети Петър (базилика)|базиликата "Св. Петър"]], заедно с [[кардинал]]ите [[Едуард Идрис Касиди]] и [[Франческо Коласуоно]].|2014|09|07}}
Два месеца по-късно е назначен за апостолическа пронунций също така и в [[Буркина Фасо]] и [[Нигер]].▼
▲{{източник|Два месеца по-късно е назначен за апостолическа пронунций също така и в [[Буркина Фасо]] и [[Нигер]].|2014|09|07}}
нунций в [[Румъния]]. Тази служба изпълнявал до средата на септември 1998 г., когато той трябвало да подаде оставка по здравословни причини. През ноември 1999 г. се завръща във ватиканската дипломация, както получава назначение за нунций в [[Уругвай]].▼
▲{{източник|Длъжността нунций в тези три африкански страни архиепископ Болонек изпълнявал до 1995 г., когато е назначен за апостолически нунций в [[Румъния]]. Тази служба изпълнявал до средата на септември 1998 г., когато той трябвало да подаде оставка по здравословни причини. През ноември 1999 г. се завръща във ватиканската дипломация, както получава назначение за нунций в [[Уругвай]].
На [[16 октомври]] [[2008]] г. архиепископ Януш Болонек бе приет от [[Министерство на външните работи|заместник-министърът на външните работи]] [[Любомир Кючуков]] и му връчи копие на акредитивните си писма.▼
|2014|09|07}}
▲
{{източник|На [[21 януари]] [[2009]] г. Монс. Януш Болонек бе приет от [[вицепремиер]]ът и [[Министерство на външните работи|министър на външните работи]] [[Ивайло Калфин]]. По време на разговора министър Калфин поздрави папския дипломатически представител и му пожела успешен мандат в нашата страна. Двамата събеседници отбелязаха отличното състояние на отношенията между Република България и Светия Престол и изказаха задоволство от взаимодействието на двете страни в международната дипломация.|2014|09|07}}
Бил е апостолически нунций в:
Line 53 ⟶ 54:
==Награди==
*
* {{източник|По заповед на Великия магистър на Суверения Малтийски Орден принц [[Матю Фестинг]] на [[5 декември]] [[2013]] г. монс. д-р Януш Болонек бе отличен с Великия кръст на Ордена за заслуги (Pro Merito Melitensi).|2014|09|07}}
* На [[21 декември]] [[2013]] г. монс. д-р Януш Болонек е [[Носители на орден Мадарски конник|удостоен]] с [[Мадарски конник (орден)|орден „Мадарски конник” I степен]] от Президента на Република България [[Росен Плевнелиев]], за особено големите му заслуги за развитието на отношенията между Република България и Светия престол.<ref>Указ № 264 от 20 декември 2013 г. Обн. ДВ. бр.1 от 3 януари 2014 г.</ref>
| |||