Василий Смирненски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
=== Анхиалски митрополит ===
[[Файл:Zagorichani-crkva-dvor.jpg|дясно|мини|250п|Църквата „Въведение Богородично“ в Загоричани с паметника на митрополит Василий.]]
В 1865 година, когато митрополит [[Софроний II Анхиалски]] подава оставка поради болест, Йоаникий Никейски предлага Василий за негов заместник. На 21 август 1865 е избран,<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=243 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref>
През октомври 1870 година Василий поема временно директорското място на Семинарията в Халки и налага строга дисциплина, с която овладява ученическите брожения след оттеглянето на Константин Ставруполски. Патриарх [[Антим VI Константинополски]] го предлага за наследник на митрополит [[Паисий Кесарийски]], но Василий отказва и през септември 1871 година се връща в [[Поморие|Анхиало]]. Междувременно на 27 февруари 1870 година е публикуван фермана за учреждаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Василий заедно с Илияс Танталидис, патриарх [[Кирил II Йерусалимски]] и [[Йоанис Кесарийски|Йоанис Анастасиадис]] не подкрепя твърдата линия към българските искания.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 - 1879), Издателство на БАН, София, 1989, стр. 50.</ref> През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против провъзгласяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му поведение му е предложено да оглави новата църква, но Василий отказва.
| |||