Договор от Нови Сад: Разлика между версии

[[Виенски книжовен договор|Виенският книжовен договор]] от 1850 г. полага началото на процеса на обединение на хърватския и сръбския езици в един общ сърбо-хърватски език. Като основа за общия стандартизиран език е взет народния [[източнобосненски говор]] на [[Босна и Херцеговина]] и [[Западна Сърбия]], характеризиращ се като т.нар. [[щокавица|щокавски диалект]] от йекавското произношение.<ref>Миодраг Поповић, Вук Стеф. Караџић (стр. 320), НОЛИТ, Београд, 1987.</ref> Под влияние на тези идеи, както и на господстващата по него време в Югославия [[Марксизъм-ленинизъм|марксистко-ленинска идеология]], тогавашните югославски езикови идеолози решават да реформират отново сръбския и хърватския езици в посока на поредното второ ново сближение, този път в средата на 20 век. Вследствие от езиковата реформа международната лингвистика през следващите десетилетия възприема сърбохърватския, като един език на [[сърби]] и [[хървати]], а и на [[бошняци]] и [[черногорци]].<ref>[http://dalje.com/hr-svijet/hrvatski-i-srpski-jedan-jezik/15875 Хрватски и српски један језик?]</ref>

Предходно, по времето на [[Кралство Югославия]], езиковото обединение също е било наложено от властите в Белград. След разпадането на [[Кралство Югославия]] започва самостойно развитие на езиците на сръбски и хърватски, още повече, че усташите след като идват на власт в Хърватия отново потвърждават самостоятелността на хърватския език.<ref>[http://dalje.com/hr-svijet/hrvatski-i-srpski-jedan-jezik/15875 Хрватски и српски један језик?]</ref>

Първият опит за ново сбижаване на двата езика е на "[[Матица Сръбска]]". Въпросът за сърбохърватския език е подигнат през септември 1954 г. В летописа на "Матица Сръбска" са публикувани мненията на четиридесет съучастници. След излизането на резултатите от своеобразното допитване посредством анкета, е проведена тридневна сбирка (на 8, 9 и 10 декември 1954 г. в [[Нови Сад]]), на последния ден от която се решава отново да се изгради и въведе в официална употреба общ сърбохърватски език. Естествено това решение е продиктувано от официалната марксистко-ленинска политика на югославските комунисти, властващи в [[СФРЮ]] по това време, а не както предходно отпреди век - от т.нар. [[илиризъм]] и балканските аспирации за излаз на [[бяло море]] при [[Солун]] на [[Австро-Унгария|австро-унгарския]] [[империализъм]].

# Решенията на събранието да се сведат до знанието чрез предоставянето им на федералното ръководство на страната и на изпалнителнатаизпълнителната власт на Народна република Сърбия, Народна република Хърватия, Република Босна и Херцеговина, Република Черна гора, както и на ръководствата на университетите в Белград, Загреб и Сараево, Академиите в Загреб и Белград и "Матица Хърватска" в Загреб, като бъдат и&#768; публикувани във вестниците и списанията.