Мелетий Византийски: Разлика между версии

Роден е в Цариград, поради което носи прякора '''Византийски''' (''Βυζάντιος, Византиос''), и е роднина на великия патриаршески логотет. Става [[Китроска, Катеринска и Платамонска епархия|китроски епископ]], като подава оставка на 15 октомври 1846 година.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dev.dotsoft.gr/promocross/catalog/poi/2/7 | заглавие = Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες | достъп_дата = 9 юли 2013 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου | език = | цитат = }}</ref><ref name="Μακεδονικά 89">{{cite book |title= Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία |last= Γλαβίνας|first= Απ |authorlink= |coauthors= |year= 1978|publisher= „[[Македоника|Μακεδονικά]]“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών|location= |isbn= |pages= 89|url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_18/ekd_pemk_18_Glavinas.pdf|accessdate= 2014-08-11}}</ref> От 1847 до 1849 година е [[Димотишка, Орестиадска и Софлийска епархия|димотишки митрополит]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imdos.gr/sample-page/%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C/ | заглавие = ΙΣΤΟΡΙΑ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ ΔΙΔΥΜΟΤΕΙΧΟΥ, ΟΡΕΣΤΙΑΔΟΣ ΚΑΙ ΣΟΥΦΛΙΟΥ | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2014-09-08 | труд = | издател =Ιερά Μητρόπολη Διδυμοτείχου, Ορεστιάδος και Σουφλίου | език = | цитат = }}</ref>

С разгорещяването на [[Българска църковна борба|борбата на българите за самостоятелна църква]] [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] назначава в 18481849 за владика в [[Дойран]] Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. В Дойран Мелетий е наречен от населението '''Дели Милети''' (''Лудия Милети'') заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът [[Андроник Йосифчев]], който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref>

{{пост| [[ПоленинскаДимотишка, Орестиадска и КукушкаСофлийска епархия|поленинскидимотишки епископмитрополит]]<br/>|[[184821 януари]] [[1847]]|[[185918 август]] [[1849]]|[[АнтимВисарион ВоденскиДимотишки|АнтимВисарион]]|[[ЙеремияМелетий ПлатамонскиСифноски|ЙеремияМелетий]]}}