Карл фон Клаузевиц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Antemister (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 40:
Клаузевиц признава, че за да могат генералите да печелят решаващи битки и в замяна да постигнат политическите цели, командирите и войниците трябва да вярват в своята кауза и духът им да бъде висок. Според “За войната”: “Силно чувство трябва да насърчава големите способности на пълководеца, било то амбиция като у [[Цезар]], омраза към врага като у [[Анибал]] или гордост от грандиозната победа като у [[Фридрих Велики]]. Отворете сърцето си за такова чувство, бъдете решени да постигнете триумф и съдбата ще ви награди с короната на сияйна слава, достойна за принц, и ще вкопае образа ви в сърцата на бъдните поколения. ”
 
В пространните си съчинения Клаузевиц отбелязва желанието си да напише книга за войната, “която да не бъде забравена за две-три години”. Той несъмнено постига много повече от това. Макар, че през XIX век по света се четат много повече произведения на [[Антоан Анри Жомини]], пруската армия смята Клаузевиц за автор на библията на военната теория. С течение на времето привържениците на Клаузевиц се увеличават, а на Жомини намаляват. През XX век офицерите и в малките, и в големите армии четат Клаузевиц. В предговор към петнадесетото издание на “За войната”, излязло през 1937 г., германският военен министър генерал фон [[Вернер фон Бломберг]] пише: “Въпреки всички промени във военната организация и техника книгата на Клаузевиц “За войната” остава за всички времена оснаватаосновата на всяко смислено развитие на военното изкуство.”
 
== Външни връзки ==