Сакар: Разлика между версии

Билото на планината, от северозапад на югоизток е очртаноочертано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла [[България|Югоизточна България]] е връх [[Вишеград (връх)|Вишеград]] (856,1 м), разположен в географскиятгеографския център на планината.

Климатът на Сакар е преходно -средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на [[Сазлийка]] ([[Соколица (река)|Соколица]] и [[Главанска река]]), [[Марица]] ([[Бакърдере]], [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]], [[Левченска река]], [[Ченгенедере]], [[Каламица]], Кемал и др) и [[Тунджа]] ([[Синаповска река]], Бозашка река, Карабашка река и др.).

Сакар е планина О.,обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал [[Индже войвода]] – легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.

Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. – [[долмен]]ите, [[Устремски манастир|Устремският манастир „Св. Троица“]], известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта [[Маточина (село)|Маточина]] и билзкитеблизките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост [[Палеокастро (Сакарци)|Палеокастро]], войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).

Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността „Казанките“, скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата „Бабини бозки“, феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии – 1 местност, наречена „Бакърлия” ,и 6 природни забележителности.