Бръшлян (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
 
== История ==
Село Сърмашик възниква през [[17 век]], когато жителите на трите махали Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон (Кикос), от трак. език Кик - Живак. Според древна легенда в него е роден певецапевецът [[Орфей]]) се заселват в Долната махала, най-старата част на селото. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на [[17 век]], а през [[19 век]] е голям животновъден център. Жители на селото участват в [[Хетерия]]та от [[1821]]. През селото е преминавал и [[Васил Левски]], като къщата, в която е нощувал, е запазена и днес.
 
В Сърмашик се развива [[Сърмашишка афера|Сърмашишката афера]], предшествала [[Илинденско-Преображенско въстание|Преображенското въстание]]. На [[2 април]] [[1903]] година част от чета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] е обградена от османски военни части в Балювата къща (днес архитектурен и исторически паметник), като загиват войводата на четата [[Пано Ангелов]] и четникът [[Никола Равашола]]. Жителите на селото участват активно и в самото въстание.
 
При потушаването на въстанието ''СармашикСърмашик'' силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
 
Село Сърмашик е присъединено към България през [[1913]] година след [[Балканска война|Балканската война]]. От средата на 20-ти век голяма част от жителите на селото се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през [[1926]] година, днес населението е намаляло на около 50 души. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян — наричат ги „сърмашичани“ по старото име на селото.
 
== Обществени институции ==
Ред 31:
== Забележителности ==
[[Картинка:Brashlyan kashta.JPG‎|220п|мини|Къща в Бръшлян с типична странджанска архитектура.]]
От [[1982]] г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически [[резерват]], като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от [[18 век|18]]-[[19 век]]. 76 къщи са архитетурниархитектурни [[паметник на културата|паметници на културата]], 9 от тях — с национално значение. Най-старата къща в селото е строена през [[17 век|17-ти век]] и още се обитава.
 
С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани [[килийно училище|килийното училище]] (функционирало през [[1871]]-[[1877]] г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на 17-ти век) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от [[долмен]]и и [[траки]]йски светилища.
 
Село Бръшлян се намира в границите на [[Странджа (парк)|Природен парк „Странджа“]], а землището на селото граничи с резервата [[Витаново]], долината на река [[Велека]] и пъстървовия рибарник на река [[Катун]].