Битка при Термопилите: Разлика между версии

Спарта позволява на Леонид да вземе само 300 мъже, които вече имат наследници<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.204.1 VII, 204] “Този Леонид пристигнал при Термопилите, взимайки със себе си, според обичая, отряд от триста души, при това такива, които вече имат неследници...”</ref>, за да продължат рода им. И така, се отправили към мястото на първата сухопътна битка за последната гръко-персийска война при Термопилите, теснина между морето и планинската верига [[Калидромо|Калидром]], през която всяка армиявойска, движеща се от Тракия към Пелопонес по необходимост трябва да премине. За изненада на персите, проходът е окупиран само от няколкостотин гърци (като в това число не влизат илотите и съюзниците), начело на които били 300 спартанци водени от цар Леонид. Тристата (300) мъже са само личната охрана на царя, тъй като армията на [[Спарта]] остава в града, съгласно закона, за да почете празника ''[[Карнея]]''. Като пристигат на мястото на битката четири дни изминават за персите в чакане<ref>'''Setzer, Thomas.''' The Persian Invasion of Greece. "...Upon reaching the Malian plain, Xerxes delayed his attack for four days, probably hoping to hear of a Persian naval victory at Artemision before engaging the Greek Hoplites in the pass. Xerxes finally began his attack on the fifth day..."</ref>,<ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.210.1 VII, 209] “… Xerxes, who let four days go by, expecting always that they would take to flight…”</ref>, a за спартанците и подсилване на старото укрепление - стена простряна напречно на прохода, способна само да затрудни, но не и да спре един многочислен противник. [[Демарат]] <ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.209.1 VII, 209]"...he sent for Demaratos the son of Ariston, who was in his camp, and when he came, Xerxes asked him of these things severally, desiring to discover what this was which the Lacedemonians were doing..."</ref>(изгонен цар на Спарта и дезертьор в лагера на персите) предупреждава Ксеркс, че спартанците ще се бият без значение ''със'' или ''без'' подкрепления. ''Великият цар'' не вярва, че толкова малка армия би се изправила срещу него и чака те да се разпръснат. На четвъртия ден персийски разузнавателен отряд оглежда противника и приготовленията му за битка. <ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.208.1 VII, 208]"...As they were thus deliberating, Xerxes sent a scout on horseback to see how many they were in number and what they were doing...</ref> При връщането на разузнавателния отряд Ксеркс изпраща да доведат гръка Демарат син на Аристон, който потвърждава пред Ксеркс, че поведението, описано от съгледвачите, значи само едно - спартанците се готвят за бой.<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.208.1 VII, 209]"...these men have

Първият ден от битката според персийския историк [[Ктезий|Ктесий]] започва с изпращането на 10 хилядна [[Мидия|мидийска войска]] под водачеството на генералпълководеца Артабан.<ref>Photius'excerpt of '''Ctesias'''' ''Persica'' (2)(§27)[http://www.livius.org/ct-cz/ctesias/photius_persica2.html#%A727]"...His general Artapanus, with 10,000 men, fought an engagement with Leonidas, the Spartan general, at Thermopylae; the Persian host was cut to pieces, while only two or three of the Spartans were slain..."</ref>. Спартанците формират [[фаланга]], причаквайки мидийците в тесния проход между скалите. Те отблъскват нападението и ги избутват в морето. Като резултат всички мидийци са убити, без нито един от гърците (според Херодот) да е ранен. Ктесий е по-реален като споменава за двама или трима убити спартанци. Една след друга последвалите техни нападения са отблъснати. Ксеркс изпраща, пак според Ктесий <ref>Photius/'''Ctesias'''/''Persica''/(2)/(§27)"...The king then ordered an attack with 20,000, but these were defeated, and although flogged to the battle, were routed again..." </ref> 20 -хилядна войска, чието нападение не е по-успешно от тази на корпуса на Артабан. В тесния проход броят на нападателите е без значение тъй като не могат да се разгърнат или обходят защитниците, а бойните умения са на страната на спартанците, които тренират през целия си живот за битки, докато повечето от противниците им са необучени роби, пратени насила без добра подготовка, опит или желание. Спартанците са и по-добре въоръжени: триметрови копия, бронзови доспехи и щитове, които се застъпват, оформяйки непробиваема стена. Персийската военна традиция разчита на стрелци и конници, които в равнините са полезни, но не и тук; наличната им сила била лека пехота с по-къси копия<ref>Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.211.1 VII, 211] „...Мястото било много тясно, техните копия били много по-къси от гръцките, а численото им превъзходство не ги ползвало нищо...“</ref>, леки плетени щитове, които не спират копия, и почти липсваща броня, запазена само за елита. Така гръцката формация е непреодолима в челните нападения.

Разгневен от това поражение през първия ден, Ксеркс изпраща на сутринта на втория ден първо 20 -хилядна войска, а според Ктесий 50-хилядна войска, измежду които и "[[безсмъртниБезсмъртни]]те"<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.211.1 VII, 211] “...След като мидийците понесли извънредно големи загуби, те се оттеглили. На смяна на тях излезли напред персите, и то онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните"(елитна войска, играела ролята на царска гвардия) и чийто командир бил Хидарн. ...”</ref> - 10 -хиляден елитен корпус предвождан от Хидарн, негова лична охрана и съставен от воините, смятани за най-добрите от всички персийски воини. Тяхното прозвище идва от това, че броят им винаги е запазван 10&nbsp;000, поради постоянно попълване местата на убитите. Ксеркс възлага на тях всичките си надежди за светкавична победа. Призори, след утринните жертвени излияния (Херодот), армиитевойскиите на Ксеркс щурмуват, решени да завземат прохода. Защитниците на прохода посрещат и в този ден със смъртоносни удари нападателите и обръщат в бяг ранените, но живи перси. Дори и "безсмъртнитеБезсмъртните" се огъват и се разбягват, обезкуражавайки вече и другите. Въпреки, че няколко десетки хиляди жертви е незначителна загуба за армиявойска от 2 милиона, персите се деморализират. Никой вече няма волята да застане срещу защитниците. Войниците-роби започват да се страхуват от копията на Леонид, повече отколкото от камшиците на Ксеркс. Положението не се подобрява за тях, защото избухва бунт в редиците им. Освен това съобщават на царя за избухванеизбухването на въстание в Персия. Ксеркс сериозно се замисля да спре кампанията си и да се завърне откъдето е дошъл. Неочаквано събитие обръща хода на битката. Предателят [[Ефиалт (предател)|Ефиалт от Трахина]] (а според Диодор Сицилийски - просто ''Трахиниецът'' без дори споменаване на името му) разкрива на персите тайната планинска пътека ''Анопея''<ref> Херодот (англ.)[216]-- it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia</ref>,<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.216.1 VII, 216] "...And this path lies as follows:--it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia; and this Anopaia..." </ref>,<ref>Уилър, Дж. Т. (англ.) '''Wheeler, J.T.''' Analysis and Summary of Herodotus, book VII"Polymnia", London, 1852. Henry G. Bohn, 2nd.ed., p. 211.</ref>. Тази пътека пресича скалните откоси на едноименно възвишение ''Анопея'' от планината [[Калидром]] и минава покрай планинския поток ''[[Асоп]]'' през планината, водейки в гръб на защитниците на прохода. Ксеркс възнаграждава Ефиалт със злато, колкото може да носи. През нощта на същия ден персийският военначалник Хидарн и половината от "безсмъртнитеБезсмъртните" поемат по пътеката. Научавайки се за това, царят на спартанците нарежда на всичките си съюзници да си вървят, а той остава със спартанците, съгласно законите на [[Спарта]]: "воинът се връща, носейки щита си или носен върху него". В духа на епохата, Леонид се надява да бъде запомнен от другите със своята безстрашна саможертва далеч от дома, но не само за Спарта, а за цяла Гърция.

[[Леонид I]] с неговите 300 спартанци и неколцина [[Беотия|беотийци]] и [[Теспия|теспийци]] остават да бранят прохода до края. Сутринта царят нарежда на войниците си да закусват с апетит, защото според неговите думи "... довечера ще вечеряме в [[Хадес]]!". ([[латински|лат.]]: ''prandete, Lacedaemonii, hodie apud infernos fortasse cenabimus'' - "закусвайте, спартанци, защото ще вечеряме в подземното царство ще вечеряме.").<ref>'''Diodorus Siculus'''. глава 9.4. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=9.4.1]; "...And Leonidas, welcoming the eagerness of his soldiers, ordered them to prepare their breakfast quickly, since they would dine in Hades..."</ref> През това време персите, движейки се в тясна единична колона обхождат спартанците. Тук Херодот и Диодор се разминават. По думите на Диодор един персиец на име Тирастиад<ref>'''Diodorus Siculus'''. глава 8.5. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=8.5.1]; "...But a certain man among the Persians named Tyrrhastiadas, a Cymaean by birth, who was honourable and upright in his ways, deserting from the camp of the Persians in the night came to Leonidas, who knew nothing of the act of the Trachinian, and informed him..."</ref> дезертира и предизвестява Леонид за плановете на Ксеркс и предателството на Ефиалт. Леонид решава да нападне пръв. Диодор описва нощно сражение, в което Леонид напада персите много рано на сутринта на третия ден и предизвиква суматоха и самоизбиване на обезумелите мидийци<ref>'''Diodorus Siculus.''' глава 10.1-2

[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=10.1.1]; "...fell by night upon the encampment of the Persians, Leonidas leading the attack... ...For the night prevented any understanding of the true state of affairs, and the confusion, extending as it did throughout the entire encampment, occasioned, we may well believe, great slaughter; since they kept killing one another, the conditions not allowing of a close scrutiny, because there was no order from a general..."</ref>. Херодот рисува само едно нападение на персите върху спартанците, но през деня и в тил. При пристигането на персите, спартанците минават в разгънато настъпление с намерението да убият колкото се може повече противници. В сражението падат други двама от братята на Ксеркс, а той самият насмалко да бъде убит, както се наслаждавал на битката от колесницата си от другата страна на обходните сили. Още десетки хиляди перси падат; спартанците се бият "като демони". След като всичките им копия се счупват<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.224.1 VII, 224] „Копията на повечето бойци били вече изпочупени; тогава те връхлетели върху персите с мечове.“</ref>, те изваждат мечовете си, а след като и те се счупват, започват да се бият с оръжията на убитите перси. Завръща се в битката, за да помогне на другите дори ослепелият спартанец Еврит, когото Леонид отпраща преди битката. Това, което изглеждало лесна победа на персите, се превръща в клане. Битката противно на очакванията на Ксеркс продължава с часове. В един момент, след като си пробил метри път през редиците на противника, Леонид достига близо до Ксеркс, но е повален от "дъжд от стрели". Според Херодот той дори успява да рани "Богацаря-цар"бог с хвърленото си копие, доказвайки, че даже и той самият - владетел на света - може да кърви, и че не е повече от смъртен човек. Виждайки смъртта на Леонид, оцелелите спартанци започват епична борба за тялото на своя водач. Когато го вземат, те се оттеглят на близкия хълм. Оказват се заобиколени, но независимо от това те отново отхвърлят поредното предложение да се предадат. Тогава персийцитеперсите от дистанция ги засипват с градушка от стрели от всички страни, "почерняйки небето и превръщайки деня в нощ" (Херодот и Диодор Сицилийски), докато нито един от гърците не остава на крак. След битката персите намират тялото на Леонид и го обезглавяват.

Гръцките воини укрепяват теснините на Коринтския провлак, за да предотвратят настъплението на персите в Пеолопонес. Около една година след битката при Термопилите, през [[479 пр.н.е.|479 г. пр. Хр.]] в [[Платея]] (на север от [[Коринт]]ския провлак) [[Спарта]] и съюзниците и&#768; разгромяват останалите персийски ешелони; по думите на Херодот [[перси]]те ''наброявали стотици хиляди''. Там казват, че участва [[Аристодем]] - единственият останал жив от 300^та спартанци на Леонид (човекът, който разказал и историята на битката). Десетки години след това гърците се споразумяват с персите да върнат тялото на Леонид и да го погребат като герой, заедно с всички други загинали в защита на родината си. Тристате спартанци и Леонид са познати в цял свят като ''символ на отчаяна смелост - в лицето на непосилно превъзходство на противника''. Образите им са намерили място в популярната култура, чрез филми, например: "Тристате300-те спартанци" (1962 г.), "300" (2007 г.) и други. В българската литература например [[Иван Вазов]] прибягва до [[алюзия]]та със спартанците на Леонид в стиха "... кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса..." в стихотворението си "[[Опълченците на Шипка]]", описвайки така героичния подвиг на българските опълченци. По думите на историографите Леонид е най-известният от всички царе на [[Спарта]]. Още в античността подвигът на защитниците на прохода е увековечен от от поета [[Симонид]] в епитафа, издълбан по-късно на плочата върху общия гроб на тези герои: