Ксенофонт: Разлика между версии

роден-дата=[[430 прг.н пр.е Хр.]] |

починал-място=[[355 прг.н пр.е Хр.]],

'''Ксенофонт''' ([[гръцки език|гръцки]]- Ξενοφών) е древногръцки [[писател]], [[Историко-географска област|историк]], атински пълководец и политически деятел, живял през [[5 век пр.н.е.|5V]] и -[[4 век пр.н.е.|4ІV век пр.н.е Хр]]. и частично изложил автобиография си в книгата "[[Анабазис]]" (Ανάβασις).

Ксенофонт е син на Грил. Роден е в [[Атина]] между [[430 пр.н.е.|430]] и 425 г. пр. Хр., по всяка вероятност към 427 г. пр. Хр. Семейството му се числи към атическия дем Ериха. За баща му не се знае почти нищо. Предполага се, че е бил конник. С това именно се обяснява известната Ксенофонтова страст към ездата и лова. Самият той в съчинението си "Περί ιππικής" казва, че дългата практика в ездата му дава право да съветва младите ездачи. Изглежда, че баща му е бил състоятелен, щом е можел да праща сина си да взима уроци от софисти като [[Продик]] и [[Исократ]]. А е добре известно, че уроците на [[софисти]]те са стрували скъпо. Внимателното изучаване на Ксенофонтовите произведения откъм съдържание и стил дава основание да се мисли, че той е следвал уроци и на други софисти и учители по [[реторика]]. Но Ксенофонт е преди всичко [[Сократ]]ов ученик. Сократ е негов учител от 404 г. пр. Хр. нататък.

През 401 г. пр. Хр., когато [[Кир]] се готви за поход срещу брат си [[Артаксеркс II Мнемон]], [[Беотия|беотиецът]] [[Проксен]], с когото Ксенофонт се сприятелява по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], с писмо го скланя да вземат участие в похода на Кир. Ксенофонт се допитва до Сократ, който го съветва да се обърне към [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]]. Ксенофонт се вслушва в думите на учителя си, но в прорицалището на [[Аполон]] не пита дали да отиде при Кир, а как да отиде. Сократ го укорява за това, че е изтръгнал от устата на оракула отговор, какъвто самият той е желаел, но все пак го насърчава да замине. Така Ксенофонт се озовава при Кир, на когото става не по-малко добър приятел от Проксен. Ксенофонт, изглежда, не е знаел до този момент същинската цел на похода, а когато я разбира, не се решава да напусне Кир. Оттук нататък събитията, изпълнили живота на Ксенофонт като водач на Десетте хиляди, са разказани подробно в “Анабазис”.

След завоеванията на Кир Стари и след краткото царуване на [[Камбиз]], [[Персия|Персийската империя]] минава в ръцете на [[Дарий]], който на практика е нейният обединител и реформатор – под властта му са земите от [[Мала Азия|Малоазийските]] брегове до [[Каспийско море]], на север до [[Скития]], а на юг до [[Арабия]]. Водачите на тази огромна империя са опиянени от мощта си: най-напред Дарий, а после и [[Ксеркс]] пожелават да се хвърлят във война с [[Елада]]. Битките при [[Битка при Маратон|Маратон]] и [[Саламин]] обаче показват действителната слабост на Персия. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс е убит. Следват дворцови преврати. Започват да се редуват неспособни владетели, които царуват кратко време. Упадъкът на Персийската монархия е пълен при царуването на [[Дарий II Нотос]] (424 – 404 г. пр. Хр.): в персийския двор убийствата стават едва ли не обичайна практика. [[Сатрап]]ите се чувстват почти независими в своите провинции. Този период се характеризира със зверства, измами и въстания, в които активно участие взима жената на царя [[Парисатида]]. От тринадесетте синове на Парисатида само четирима преживяват баща си. Наследник на престола по право е най-големият, [[Артаксеркс II]], при все че майка му се стреми по всякакъв начин да издигне на престола най-малкия – Кир. Като получава по настояване на майка си сатрапско място в [[Сарди]], Кир замисля да узурпира трона на брат си. С тази цел започва да събира на служба при себе си гръцка наемна войска с водачите ѝ. Тази войска (около 13 хиляди000 души), която се намира под командването на [[Клеарх]], съставлява най-добрата част от цялата войска на Кир.

През 396 г. той взима участие в похода на цар Агезилай срещу персите, а по-късно (394 г. пр. Хр.), когато тиванци и атиняни се съюзяват срещу [[Спарта]], Ксенофонт се бие при [[Коронея]] срещу собственото си отечество. От Сократова гледна точка тази негова постъпка е престъпление. Тук той съвсем забравя мъдрите слова на учителя си, според когото гражданинът не трябва да въстава срещу родината си. Вероятно поради това предателство Ксенофонт е осъден на изгнание. Така, след като изгубва всичките си имоти, той отива в Спарта, а по-късно, между 390 и 387 г., се заселва в Скилунт, недалече от [[Олимпия]], където спартанците са му подарили имение. По това време той пише и публикува “Анабазис”. По-късно Ксенофонт се мести да живее в Коринт, където го застига вестта, че изгнанието му е отменено. Той обаче едва ли се възползва от това, че е помилван. Няколко години по-късно (вероятно през 355 г. пр. Хр.) умира в Коринт.

Със съчинението си Ελληνικά ('''Гръцка история''') Ксенофонт е искал да продължи недовършената история на [[Тукидид]]. От това съчинение, което далеч не може да достигне историческата и литературна стойност на Тукидидовата история, става ясен краят на Пелопонеската война и събитията след нея (всичко от 410 до 362 г. пр. Хр.). Върху “Гръцката история” Ксенофонт е работил, може би, най-много и най-упорито - до края на живота си.