Ключ (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== География ==
 
Село Ключ се намира в полупланински район в живописна местност в северното подножие на планинапланинаta [[Беласица]], известно с името ''[[Подгорие (Беласица)|Подгорие]]''. Съседни села са [[Яворница]] и [[Скрът]]. Климатът е преходносредиземноморскипреходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 800 мм). През селото протича река Ключка или Липница, десен приток на [[Струмешница (река)|Струмешница]]. Последната огражда землището му от север. Почвите са канелени горски, делувиални и алувиално-делувиални. Селото е един от удобните изходни пунктове за изкачването на триграничния връх [[Тумба (Беласица)|Тумба]], връх [[Лозен (връх)|Лозен]] и високите части на планината.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 438.</ref>
 
== История ==
Ред 25:
Ключ се споменава и в [[Османска империя|османски]] регистри от [[1570]] и [[1664]]-[[1665]] година. Според първия регистър в селото живеят 163 [[християни|християнски]] и 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. <ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.603-606</ref>
 
През [[19 век|19-ti век]] селото е със смесено [[турци|турско]]-[[българи|българско]] население и се числи към [[Петрич|Петричка]] [[кааза]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Клуч (Clutch)'' е посочено като село със 104 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 118 жители българи.<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.</ref> Към [[1900]] година съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото живеят 1000 жители, от които 800 турци и 200 българи <ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с. 187]</ref>. Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Ключ се състои от 56 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.</ref>
 
Ключ е освободен от [[османско владичество]] по време на [[Балканската война]] през октомври [[1912]] година. През [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref> Местното турско население се изселва, а на тяхно място се настаняват българи-[[бежанци]] от [[Валовища|Демирхисарско]] и [[Кукуш|Кукушко]], както и българи-планинци от [[Огражден]].