|
| майка =
}}
'''Михайло Войславлевич''' ({{lang-sr|Михаило Војислављевић}}), или още на книжовен български: '''Михаил Войслав''' е син на [[Стефан Войслав]] и управлява от [[1052]] до [[1077]] като [[велик жупан]] на [[Дукля]], а от [[1077]] до [[1081]] и реално като нейннеин крал. Титлата дадена му от папата има значението на ''Цар на славянитесърбите'', но факта на коронясване е подложен на съмнение.
На 8 януари 1077 г. папа [[Григорий VII]] му дава кралската титла на [[латински]]: ''Sclavorum regi'', което ще рече Крал или по-точно ''Цар на Славяните'' (по аналогия историческият труд на [[Мавро Орбини]] носи заглавието "[[Царството на славяните]]"). Мотивите за присъждането на титлата точно на Михаил са изцяло геополитически, както и изцяло мотивирани от прясната Велика [[източно-западна схизма]] от 1054 г. С присъждането на първата кралска (равносилна на източната царска такава) по [[западни български земи|западните български земи]] (втората е на [[Стефан Първовенчани]] от [[папа]] [[Хонорий III]], който също е пряк потомък на [[комитопули]]те и втората кралска титла е продиктувана от опазването на резултатите от [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] - за последно в патримониума на [[Крали Марко]]) се цели да се отслаби византийския универсум на Изток - в [[Мала Азия]], [[Леванта]] и [[Ориента]]. В крайна сметка тази папска геополитика се оказва неуместна след [[Битка при Манцикерт|катастрофата при Манцикерт]] и трайната поява на т.нар. турци в Мала Азия (виж и [[туркопули]]), в резултат от която и отпочват [[кръстоносни походи]].
Крал Михаил е внук на [[Иван Владимир]] и [[Теодора Косара]] - дъщеря на цар [[Самуил]], което значи, че Михаил е правнук на [[Самуил]], откъдето и произтичат династичните му права за пред папата. Той е един от общо петимата сина на Теодора Косара, като негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.<ref name="Тиб">Тибор Живковић, ''„Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“'', Београд [[2006]]. ISBN 86-17-13754-1</ref>
През 1071 г. Михаил неуспешно подкрепя [[въстание на Георги Войтех|българското въстание в западните български земи]] против властта на [[Византия]]. По време на въстанието обсажда [[Драч]]. След неуспеха му затваря пред [[византийци]]те подстъпите на запад от [[Метохия]] по течението на [[Дрин]] към [[Дукля]], с цел да опази владението си.
Папа [[Григорий VII]] след Великата източно-западна схизма му връчва кралските знаци през 1077 г., благодарение на което той става първия крал на славянитесърбите, но в действителност на Дукля ('''Михаил I'''). Титла на [[латински]] е ''Sclavorum regi'', което ще рече крал на славяните (по аналогия историческият труд на [[Мавро Орбини]] носи заглавието "[[Царството на славяните]]"). Мотивите за присъждането на титлата точно на Михаил са изцяло геополитически, както и изцяло мотивирани от прясната Велика [[източно-западна схизма]] от 1054 г. В крайна сметка тази папска геополитика се оказва неуместна след [[Битка при Манцикерт|катастрофата при Манцикерт]] и трайната поява на турци в Мала Азия, в резултат от която и отпочват [[кръстоносни походи]]. Михаил Войслав не успява да запази държавната система на власт, наследена от баща му. [[Рашка]] и [[Босна]] му отказват верността си. Неговия приемник през 1081 г. на трона е неговия син [[Константин Бодин]], който е прогласен естествено за "Царцар на българите", но тъй като българското въстание е неуспешно му е връчена напук на византийците западната кралска титла. Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното [[Арменско кралство Киликия]], където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите. <ref>[[Станое Станоевич]], ''„Историја српскога народа“'' (треће издање, репринт издања из [[1926]]) [[Београд]] [[1989]]. ISBN 86-83639-01-0</ref>
Цар Михаил жени в династичен брак сина си и български цар Константин Бодин за Яквинта, дъщеря на нормански благородник от [[Бари]] - с цел съюз с [[Робер Жискар]], насочен срещу управляващите Византия.
Цар Михаил жени в династичен брак сина си и български цар Константин Бодин за Яквинта, дъщеря на нормански благородник от [[Бари]] - с цел съюз с [[Робер Жискар]], насочен срещу управляващите Византия. Изображението на Цар Михаил е единственото опазило се такова в продължение на хилядолетие, явно поради своята значимост на този владетел. То се намира в църквата посветена на светеца царски закрилник и именник "Свети Михаил" в [[Стон]]. През 14 век, селището с полуострова, където се намира и църквата, са продадени от цар [[Стефан Душан]] на босненския бан [[Стефан II Котроманич]]. Изображението на цар Михаил е повлияно и издържано силно стилистично от изкуството по него време в арменска Киликия.
Интересното в случая с изображението на цар Михаил в Стон е, че е изобразен със западна корона, типично издържана в норманско-английския стил за времето си от [[Нормандско нашествие в Англия|нормандското нашествие в Англия]].
|
