Емил Кюлев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м работа по привеждането на статията в сносен вид с източници
Ред 1:
{{Биография инфо|
| име= Емил Кюлев
| портрет= dot.png
| описание= български банкер
| роден-дата= {{др|1957|6|5|1}}
| наставка=
| роден-датамясто= [[5 юниСофия]], [[1957НРБ|България]]
| починал-дата= {{дсг|2005|10|26|1957|6|5|1}}
| роден-място= [[София]], [[България]]
| починал-датамясто= [[26 октомвриСофия]], [[2005България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
 
'''Емил Александров Кюлев''' е бил български [[банкер]], собственик на [[ДЗИ Банк]]. Председател на [[управителен съвет|Управителния съвет]] на [[Българска федерация по плувни спортове|Българската федерация по плувни спортове]]. Един от най-богатите хора в България. Занимавал се е с [[банкерство]], [[застраховане|застрахователен бизнес]] и [[туризъм]] (бивш собственик на ваканционен клуб „[[Ривиера]]“ до [[Златни пясъци]]).
 
== Биография ==
Роден е на [[5 юни]] [[1957]] годинаг. в семейството на Александър Кюлев, който впоследствие ще стане полковник и разузнавач в парижката резидентура на тайните служби на НРБ. Завършва руската гимназия в [[София]] с отличие. След отбиване на военната си служба учи в школата на [[МВР]] в [[Симеоново]] и работи в системата на МВР от [[1985]] до [[1988]] г. Завършва висше образование в [[Университет за национално и световно стопанство|Университета за национално и световно стопанство]] (УНСС) със специалност МИО.
 
През 1988 г. създава първата частна фирма за административно-правни услуги — „Контракт Кюлев“, която до смъртта му функционира и в областта на покупко-продажбите на имоти. През 1990 г. става един от учредителите на издателството „Еркюл“ и организира издаването на вестниците „[[Куриер 5]]“, [[Марица (вестник)|„Марица“]] и [[Струма (вестник)|„Струма“]], които излизат на книжния пазар в голям тираж.<ref name="investor.bg">[http://www.investor.bg/bylgariia/5/a/ubiha-bankera-emil-kiulev,29484/ „Убиха банкера Емил Кюлев“], investor.bg, 26.10.2005 г.</ref>
През 1988 година създава първата частна фирма за административно-правни услуги&nbsp;— „Контракт Кюлев“. През 1990 става един от учредителите на издателството „Еркюл“. Учредява банка „[[Туристбанк]]“ през [[1989]] г., която обаче фалира, след като той се отказва от нея (през [[1994]] г.). През [[1993]] г. става съосновател на [[Конфедерация на едрите индустриалци|Конфедерацията на едрите индустриалци]]. През [[1995]] година напуска „Туристбанк“, която тогава носи името „[[Търговска и спестовна банка]]“. През [[1997]] г. става собственик на „[[Тракиябанк]]“, която преименува на „[[Росексимбанк]]“. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в [[Източна Европа|Източна]] и [[Средна Европа]] според класация на „''THOMSON Financial Bank Watch''“. Банкерът основава и първата частна Бърза помощ у нас, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.
 
Учредява банка „[[Туристбанк]]“ през [[1989]] г., която след което тя се преименува на „Туристспортбанк“, а по-късно на „Търговска и спестовна банка“ (ТСБанк). През 1994 г. напуска банката, която фалира при голямата банкова криза от есента на 1996 г.
През [[2002]] година Кюлев купува застрахователната компания [[ДЗИ]], която става част от финансовата група „ДЗИ — Росексимбанк“, а „Росексимбанк“ е преименувана на „ДЗИ Банк“. Удостоен с наградата „[[Мистър Икономика]]“ за 2002 г, а през 2004 е включен в проекта „Супер Боровец“, навярно причината за убийството му.
 
През 1993 г. става съосновател на [[Конфедерация на едрите индустриалци|Конфедерацията на едрите индустриалци]] Г-13, чрез която бизнесът за пръв път загатва за амбициите си да диктува политиката.<ref name="Тема, 24 май 2004">Павлина Живкова, Галин Плахойчев, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=345&aid=8324 „Къде са олигарсите“], сп. [[Тема (списание)|„Тема“]], бр. 20 (136), 24 май 2004 г.</ref>
Емил Кюлев е убит на [[26 октомври]] [[2005]] г. в [[София]] на бул. „България“<ref>http://www.investor.bg/bylgariia/5/a/ubiha-bankera-emil-kiulev,29484/</ref>.
 
През 1994 г. Кюлев заедно със [[Светослав Божилов]] участва в основаването на [[БРИБанк|Българо-руската инвестиционна банка]] (БРИБанк). Престоят в БРИБанк продължава до 1998 г., когато пътищата на Божилов и Кюлев се разделят. Кюлев купува почти неизвестната „[[Тракиябанк]]“ - Пловдив, преименува я на „[[Росексимбанк]]“, като запазва руската връзка не само в наименованието. „Росексимбанк“ е обявена за най-бързо развиваща се банка в [[Източна Европа|Източна]] и [[Средна Европа]] според класация на „''THOMSON Financial Bank Watch''“. Кюлев не крие, че за развитието на банката е важно участието на [[Майкъл Чорни]]. В интервю самият Кюлев заявява, че Чорни е вложил в „Росексимбанк“ 15 млн. долара, които впоследствие са му били изплатени. В надзорния съвет на „Росексимбанк“ дълго време участват [[Тодор Батков]], [[Владимир Грашнов]] и Валентин Златев, чийто „Агрохолд“ държи 12.5% от акциите. Едва през 2003 г. банката се освобождава от офшорните си акционери (сред които са и предполагаемите фирми на Чорни).<ref name="Тема">[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=184&aid=4700 „Булевард България - квартал Стрелбище“], сп. „Тема“, бр. 43 (211), 31 ноември 2005 г.</ref>
 
Кюлев основава и първата частна Бърза помощ у нас, закупувайки няколко хеликоптера от компанията си „Ер Бан“.<ref name="vesti.bg">Кюлев е на 23 място в класацията на достойните българи на 2004-а година, направено от портала vesti.bg. Вж. [http://www.vesti.bg/novini/55-te-biaha-nominirani-ot-chitatelite-na-v.-24-chasa-za-postypkite-si-prez-godinata-677411 „Пълният списък на достойните българи на 2004-та“], vesti.bg, 29 декември 2004 г.</ref>
 
На 7 декември 1999 г. [[Агенция за приватизация|Агенцията за приватизация]] открива процедура по приватизация на „Държавен застрахователен институт - ДЗИ“ АД, дружеството майка на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД. По тази процедура на 27 август 2002 г. дружеството е продадено на притежаваната от Емил Кюлев „Контракт София“ ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. „Росексимбанк“ се преименува на „ДЗИ Банк“ и възниква Българска финансова група „ДЗИ“.<ref name="investor.bg"/> Банката обслужва най-значимите фирми в енергетиката: „Топлофикация - София“, НЕК, мини „[[Марица-Изток]]“, [[АЕЦ „Козлодуй“]], електроразпределенията.<ref name="Тема"/>
 
Но преди това, през 2001 г., „Росексимбанк“ придобива остатъците от [[Минералбанк]], а през 2002 г. - и [[Балканбанк]]. Последната сделка, която е договорена с ангажимента да се изплатят 17.14 млн. лв. на държавата (в лицето на [[БНБ]] и [[Агенция за държавни вземания|Агенцията за държавни вземания]]), носи в зестра и „Балканкар холдинг“, който е обявен в несъстоятелност. Наследяването на бившия индустриален гигант е и първият сериозен повод за напрежение между Кюлев и правителството на НДСВ.<ref name="Тема"/>
 
Чрез свързани с ДЗИ фирми се сдобива с туристическите комплекси „Ривиера“ и „Слънчев ден“. Негова фирма придобива и 60% от „Интерхотел - Сандански“.<ref name="Тема, 24 май 2004"/>
 
На 17 септември 2001 г. е сред учредителите на [[Бизнес клуб „Възраждане“]] заедно с [[Илия Павлов]] и [[Васил Божков|Васил Божков - Черепа]]. Кюлев е и съветник на президента [[Георги Първанов]] и един от спонсорите за политическите кампании на [[НДСВ]], [[БСП]] и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г.<ref name="bivol.bg">[https://www.bivol.bg/wlbadapples.html „Wikileaks: Голямата „перачница“ или „гнилите ябълки“ в българската банкова система“], bivol.bg, 30 юни 2011 г.</ref>
 
Удостоен с наградата „[[Мистър Икономика]]“ за 2002 г. Наградата на седмия национален конкурс за най-успешен български икономист на годината се организира от сп. „Икономика“ и неговия издател корпорация „Развитие“, а метериалното й изражение е златна статуетка на [[Ставри Калинов]] „Рибарят и златната рибка“.<ref name="mediapool.bg, 22 януари 2002">[http://www.mediapool.bg/emil-kyulev-e-quotmistar-ikonomikaquot-za-2002-g-news36979.html „Емил Кюлев е „Мистър Икономика“ за 2002 г.“], mediapool.bg, 22 януари 2002 г.</ref>
 
През 2004 г. е включен в проекта „Супер Боровец“, навярно причината за убийството му.<ref name="Тема"/>
 
Емил Кюлев е убит на [[26 октомври]] [[2005]] г. в [[София]] на бул. „България“.<ref name="investor.bg"/> Американският посланик в София [[Джон Байърли]] същия ден следобед изпраща до [[Държавния департамент]] доклад, озаглавен „В София е убит български топ перач на пари“.<ref name="wikileaks.org">[http://wikileaks.org/cable/2005/10/05SOFIA1847.html „Top Bulgarian money launderer shot dead in Sofia“], wikileaks.org.</ref>
 
== Бележки ==
{{reflist|2}}
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/10/26/96037_ubiha_bankera_emil_kjulev_mvr_poiska_izvunredni_merki/ Убиха банкера Емил Кюлев, МВР поиска извънредни мерки] dnevnik.bg 28 октомври 2005
* [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/10/26/94298_ubiha_emil_kjulev/ Убиха Емил Кюлев] dnevnik.bg 26 октомври 2005
* [https://www.bivol.bg/wlbadapples.html WIKILEAKS: ГОЛЯМАТА "ПЕРАЧНИЦА" ИЛИ "ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ" В БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА]]
{{Уикицитат|Емил Кюлев}}
* [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/10/26/96037_ubiha_bankera_emil_kjulev_mvr_poiska_izvunredni_merki/ Убиха„Убиха банкера Емил Кюлев, МВР поиска извънредни меркимерки“], dnevnik.bg 28 октомври 2005
* [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/10/26/94298_ubiha_emil_kjulev/ Убиха„Убиха Емил КюлевКюлев“], dnevnik.bg, 26 октомври 2005
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Кюлев, Емил}}
[[Категория:Български предприемачи след 1989]]
[[Категория:Български банкери]]
[[Категория:Завършили УНСС]]
[[Категория:Родени в София]]
[[Категория:Починали в София]]