Артаксеркс I: Разлика между версии

'''Артаксеркс I''' ({{lang-fa|اردشير يکم}},(''Artaxšaça'' - властващият праведно), е владетел (Велик цар) на [[Ахемениди|Ахеменидска Персия]] от 465 до 424 г. пр. Хрн.е..

Артаксеркс I е син на [[Ксеркс I]] и Аместрида. Бил е управител на Бактрия. В гръцките източници е наричан с прозвището Макрохир Ἀρταξέρξης (Μακρόχειρ) ({{lang-la|''Artaxerxes Longimanus''}} -, Дългоръкия), защото дясната му ръка била по-дълга от лявата.

През неговото управление избухва мащабно въстание против персийската власт в Египет, обхванало земите около Делтата на [[Нил]] около 460 пр.н.е. Въстанието е предвождано от либиеца Инар и Амиртей от Саис. Въпреки поражението и смъртта на египетския сатрап Ахемен, дядо на Артаксеркс I, Горен Египет и Мемфис остават под властта на персите. Атинските наемници оказват подкрепа на въстаналите египтяни. Персите успяват да умиротворят Египет едва към 455-54 г. пр. Хрн.е., въпреки че в Либия, западно от Нил въстанието продължава.

Междувременно избухва въстание и на сирийския сатрап Мегабиз 450 г. пр. Хрн.е..

В отношенията с гръцките полиси войната постепенно отстъпва място на дипломатическите средства. Персийското правителство продължава да финансира гръцките противници на Атина и търси сближение със Спарта. В 469 г. пр. Хрн.е. флотилия от 200 кораба на Делоския съюз, начело с [[Кимон]], предприема освобождаването на Кипър от персите, но този опит не получава подкрепа от местните жители. По-късно той изпраща 60 кораба в подкрепа на египетските въстаници. С част от корабите се отправя към кипърския град Китий, но по време на обсадата му се разболява и умира. При Саламин малък атински флот се среща с голям персийски, но въпреки това постига победа над противника. Сухопътната армия също постига победа, но тези резултати осигуряват само безопасно отстъпление.

След период на [[пат]]ово противоборство [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]] приключват със сключването на т.нар. "Калиев мир" през 449 г. пр. Хрн.е., съгласно който персите се задължават да не поддържат военна флота в Егейско море и да изтеглят войските си от крайбрежията на западна Мала Азия. Атиняните от своя страна трябвало да оттеглят подкрепата си на Кипър, йонийските градове и египетските въстанници.

В [[Библията]] (Книга за ЕстирЕстер) Артаксеркс I се свързва с историята за еврейката ЕстирЕстер (Хадаш/Адаса), която той избира за жена, и която измолва спасение за евреите. Друго сведение го свързва с възстановяване стените на [[Йерусалим]] [Езра 7:13-28].

Макар че през управлението на Артаксеркс I сепаратистките тенденции в империята се засилват, държавната цялост остава сравнително непокътната. Плутарх възхвалява Артаксеркс I като способен монарх и силен воин, но също подвластен на интригите в харема. След управление от 41 години Артаксеркс и жена му Дамаспия умират в един и същи ден. Погребани са с почести за царско погребение близо до [[Персеполис|Персепол]].