Луи I Валоа-Анжуйски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
Луи Анжуйски играе важна роля при управлението на брат си Шарл V. Тогава Луи Анжуйски е назначен за кралски наместник в Лангедок и командва части от френската армия, сражаващи се в Аквитания. В завещанието на Шар V Луи Анжуйски бил посочен като един от регентите на малолетния Шарл VI. Херцогът обаче нарушава завещанието и се обявява за едноличен регент, присвоявайки голяма част от френската хазна.
 
През 1380 г. бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] осиновява Луи I Анжуйски и го обявява за свой наследник. Кралицата разчитала по този начин да привлече френски подкрепления срещу римския папа [[Урбан VI]], който я отлъчил о обявил за крал на Неапол братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Луи дори е обявен за наследник на френските владения на неаполитанската кралица - графствата Прованс и Форкалкие. Въпреки че бил коронован от авиньонския папа Климент VII, Луи е принуден да остане във Франция, тъй като не успял да събере достатъчно средства, с които да финансира поход в Италия. Така той не успява да окаже необходимата помощ на Джована I, чиито сили били разбити през 1381 г. от тези на братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Самата кралица е пленена и затворена в замъка Сан Феле. През 1382 г. Луи I Анжуйски, подкрепен от авиньонския папа, множество френски благородници, както и от херцозите на [[Милано]] и [[Савойско херцогство|Савоя]], успява да събере пари, използвайки и тези, присвоени от френската хазна, и най-накрая събира войска, с която навлиза в Италия. Новината за това стига до [[Карл III Анжуйски|Карл Анжуйски]], който решава да изпревари събитията и след като убива Джована I, сам се обявява за крал на Неапол. Походът на Луи I Анжуйски, който според различни сведения разполагал с 40 хиляди рицари, обаче се оказва неуспешен. [[Карл III Анжуйски]], който успява да събере 14 хилядна наемна войска, успява да отклони удара на французина от Неапол към периферията на кралството, прилагайки тактиката на партизанската война. Смъртта на савойския херцог на 1 март 1383 г. предизвиква оттеглянето на савойските рицари от кампанията и Луи I Анжуйски е принуден да моли за подкрепления от племенника си Шарл VI, който му изпраща войска начело с Енгеранд дьо Куси. Дьо Куси успява да превземе Арецо и да навлезе в пределите на Неаполитанското кралство.

Луи I Анжуйски обаче умира в [[Бишелие]], на [[20 септември]] [[1384]] г., което слага край на по-нататъшните действия на Куси - той продава Арецо на Флоренция и се оттегля във Франция.
 
==Семейство==
През 1360 г. Луи I АнжуйскиВалоа-Анжу се жени за [[Мари дьо Блоа]], дъщеря на херцога на Бретанхерцог Шарл I дьо Бретан . Луи I Анжуйски и Мари дьо Блоа имат три деца:
*Мария (р.1373)
*[[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II Валоа- Анжуйски]] - ''' '''херцог дьо Анжу (23 юли 1323 г.- 20 септември 1384 г.), известен още като Луи II Неаполитански, защото става основен претендент за короната на Неапол, за която воюва дълги години срещу неаполитанския крал Ладислав Анжуйски.(1377-1417)
*[[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II Анжуйски]] (1377-1417)
*Шарл (1380-1404)
 
 
[[Категория:Валоа-Анжуйски дом]]