Луи I Валоа-Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
Луи е роден на 23 юли 1323 г. в [[Венсен (замък)|замъка Венсен]]. Той е втори си на френския крал [[Жан II]] и [[Бона Люксембургска]]. Луи е по-малък брат на френския крал Шарл V.
== Битката при Поатие 1356 година ==
Луи Анжуйски взема участие в битката при Поатие през 1356 г., където се бие в батальона, командван от брат му дофина. Луи и Шарл се сражават храбро, но превъзхождащите сили на англичаните принуждават цялата им част да отстъпи по средата на сражението. Унизителното бягство спасява Луи и брат му от плен, което не случва с баща им и по-малкия им брат Филип, които са пленени от англичаните и откарани в Лондон. През 1360 г. е подписан договорът от Бретини, според който 40 френски благородници трябвало да бъдат предадени на англичаните като гаранция, че френският крал ще изплати посочената в договора сума - откуп за освобождаването му. Сред заложниците, изпратени в Англия през октомври 1360, е и Луи, който по това време вече е обявен за херцог на Анжу. Трудното финансово състояние на френския крал става причина откупът да не бъде събран навреме, а това проточва заложничеството на анжуйския херцог повече от първоначално договорените шест месеца. Луи Анжуйски опитва да договори условия за собственото си освобождаване, преговаряйки лично с крал Едуард III, но усилията му пропадат и той решава да избяга. Действията на Луи обаче срещат неодобрението на баща му, който, посрамен от недостойното поведение на сина си, сам се връща в Англия, за да защити честта си.▼
Луи Анжуйски взема участие в битката при Поатие през 1356 г., където се бие в батальона, командван от брат му дофина. Луи и Шарл се сражават храбро, но превъзхождащите сили на англичаните принуждават цялата им част да отстъпи по средата на сражението. Унизителното бягство спасява Луи и брат му от плен, което не случва с баща им и по-малкия им брат Филип, които са пленени от англичаните и откарани в Лондон.
▲
Луи Анжуйски играе важна роля при управлението на брат си Шарл V. Тогава Луи Анжуйски е назначен за кралски наместник в Лангедок и командва части от френската армия, сражаващи се в Аквитания. В завещанието на Шар V Луи Анжуйски бил посочен като един от регентите на малолетния Шарл VI. Херцогът обаче нарушава завещанието и се обявява за едноличен регент, присвоявайки голяма част от френската хазна.▼
== Луи при управлението на Шарл V ==
▲Херцог Луи Анжуйски играе важна роля при управлението на брат си Шарл V. Тогава Луи Анжуйски е назначен за кралски наместник в Лангедок и командва части от френската армия, сражаващи се в Аквитания. В завещанието на Шар V Луи Анжуйски бил посочен като един от регентите на малолетния Шарл VI. Херцогът обаче нарушава завещанието и се обявява за едноличен регент, присвоявайки голяма част от френската хазна.
== Претенции за Неапол ==
През 1380 г. бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] осиновява Луи I Анжуйски и го обявява за свой наследник. Кралицата разчитала по този начин да привлече френски подкрепления срещу римския папа [[Урбан VI]], който я отлъчил о обявил за крал на Неапол братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Луи дори е обявен за наследник на френските владения на неаполитанската кралица - графствата Прованс и Форкалкие. Въпреки че бил коронован от авиньонския папа Климент VII, Луи е принуден да остане във Франция, тъй като не успял да събере достатъчно средства, с които да финансира поход в Италия. Така той не успява да окаже необходимата помощ на Джована I, чиито сили били разбити през 1381 г. от тези на братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Самата кралица е пленена и затворена в замъка Сан Феле. През 1382 г. Луи I Анжуйски, подкрепен от авиньонския папа, множество френски благородници, както и от херцозите на [[Милано]] и [[Савойско херцогство|Савоя]], успява да събере пари, използвайки и тези, присвоени от френската хазна, и най-накрая събира войска, с която навлиза в Италия. Новината за това стига до [[Карл III Анжуйски|Карл Анжуйски]], който решава да изпревари събитията и след като убива Джована I, сам се обявява за крал на Неапол. Походът на Луи I Анжуйски, който според различни сведения разполагал с 40 хиляди рицари, обаче се оказва неуспешен. [[Карл III Анжуйски]], който успява да събере 14 хилядна наемна войска, успява да отклони удара на французина от Неапол към периферията на кралството, прилагайки тактиката на партизанската война. Смъртта на савойския херцог на 1 март 1383 г. предизвиква оттеглянето на савойските рицари от кампанията и Луи I Анжуйски е принуден да моли за подкрепления от племенника си Шарл VI, който му изпраща войска начело с Енгеранд дьо Куси. Куси успява да превземе Арецо и да навлезе в пределите на Неаполитанското кралство.
| |||