Неокесарийска епархия: Разлика между версии

Неокесария първоначално носи името Кабира и е столица на Понтийското царство. По-късно римляните го преименуват на Диосполис в 73 година пр. Хр., а Полемон I Понтийски - на Себастия в 35 година пр. Хр. В 64 година римляните му дават името Неакесария. Неакесария става митрополия в 325 година. Тя има 4 епископии в VII век и 10 в XII. След селджукското завоевание на региона в 1075 година броят им постепенно намалява и в XIV век не остава нито една. В XVIII век е създадена нова Неаполска епископия, която в 1889 година става самотоятелна [[Колонийска епархия|Колонийска митрополия]]. По време на османското владичество катедрата е преместена в Евдокияс (Токат), а през 1903 година - в Инои ([[Уние]]).<ref name="Kiminas 102"/>

Митрополията е разделена на две части. Основната граничи с Черно море на север, с [[Халдийска, Херианска и Керасундска епархия|Халдийската]], Колонийската и [[Теодосиуполска епархия|Теодосиуполска]] (Антиохийска патриаршия) и [[Амидийска епархия|Амидийската митрополия]] (Антиохийска патриаршия) на изток, [[Аданска епархия|Аданската]] (Антиохийска патриаршия), [[Верийска епархия|Верийската]] (Антиохийска патриаршия) и Аданската митрополии на юг и [[Кесарийска епархия|Кесарийската]] и [[Амасийска епархия|Амасийската митрополия]] на запад. Гангренската част е бившата Гангренска митрополия, присъединена към Неокесарийската на 19 януари 1630 година. Тя граничи с Черно море на север, Амасийската на изток, Кесарийската и Анкарската на юг и [[Халкидонска епархия|Халкидонската]] на запад. Други градове са Фадиса ([[Фатса]]), Полемонио ([[Боламан]]), Котиора ([[Орду]]), Газиура ([[Турхал]]), Сагилио ([[Йълдъзели]]).<ref name="Kiminas 102"/>