Иван Гологанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 17:
През 1865 година чрез брат си Теодосий се запознава със [[Стефан Веркович]] и става най-ревностния му сътрудник. Започва да събира и записва народни умотворения, които му предоставя. Предава му и описания на няколко кази. По внушение на Веркович се заселва в село Крушево и с негова материална помощ разкрива бакалница. Наред с търговската си дейност, продължава да събира фолклорни материали и активно да участва в църковното движение.
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 - 1878 е арестуван и затворен. На 20 май 1878 година Иван Гологанов от името на Демирхисарската българска община подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара до Великите сили]] с искане за прилагане на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] и неоткъсване на [[Македония (област)|Македония]] от [[Княжество България|новосъздадената българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.</ref> През годините 1878 - 1888 отново е учител в село Търлис, а от 1889 година, в село Крушево. До 1891 година е в постоянна връзка с Веркович и притежавал от него значителен брой писма, които обаче унищожил.
 
Въз основа на предоставените от Гологанов фолклорни материали, Стефан Веркович издава два тома от сборника „[[Веда Словена]]“, който предизвиква дискусия в научните среди относно автентичността на съдържанието си. Участва с преводи в „Неделни и празнични слова и поучения, извлечени из творенията на църковните проповедници. Издадени под редакцията на Христо Г. Данов. 1868.“ и е временен сътрудник на вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]].“<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.159.</ref>