Комнини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Комнини''' ({{lang-el|Κομνηνός, Κομνηνοί}}) са средновековна аристократична византийска фамилия, която през [[11 век]] успява да излъчи своя династия на византийския престол.
== Камъкът в основата ==
Основател на династията според [[Михаил Псел]] е [[Мануил Еротик Комнин]], който като [[акрит]] е едър земевладелец на византийски [[апанаж]] в [[Кастамону]] - [[Пафлагония]], но родом от [[Филипопол]] където притежавал имението с името ''Комни'' (виж и [[комка]]). Негов син е [[Исак I Комнин]]. Общоприето е (хипотетично, но без да е доказано), че корените на фамилията Комнини са в областта [[Пафлагония]], в която семейството е притежавало родови владения, център на които е била крепостта ''Castra Comnenus'' (днешния турски град [[Кастамону]]).
Не е ясно Мануил Комнин дали е арменец по произход, т.е. [[павликяни]]н, или българин. Последното голямо преселване е през 970 г., когато в района на Филипопол (днешен [[Пловдив]]) се заселват 200 000<ref>Jovan Cvijiċ. La Péninsule Balkanique. Librairie Armand Colin, Paris, 1918, p. 476</ref> [[арменци]] - [[тондракити]]. Според американската византоложка от арменски произход Н. Гарсоян, тези арменци са потомци на павликяни, които са били преселени в Сирия след падането на Павликянската държава през 871 г., а тондракитите са последователите на павликянството в Армения.
Line 7 ⟶ 8:
За първия известен представител на династията от [[анали]]те - ''Мануил Еротик Комнин'' е ясно, че в 978 г. защитава [[Никея]] от [[Варда Склир]]. Представителите на Комнините съвсем целенасочено се сродяват с представителки на [[комитопули]]те - [[Исак I Комнин]] е женен за [[Екатерина Българска]], а [[Алексий I Комнин]] - за [[Ирина Дукина]].
Наследниците на тези първи Комнини, са представители и на династията на [[Комитопули]]те, като с цел да подчертаят двойния си фамилен произход носят двойно фамилно име - ''Комнин-Дука'' (по династична линия и родство от [[Ирина Дукина]]).
== Комниновото пророчество ==
Династията на Комнините управлява Византия от [[1057]] до [[1059]] година и от [[1081]] до [[1185]] година. След унищожаването на [[Византия]] от [[рицар]]ите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] представители на Комнините започват да управляват и като императори на създадената от тях [[Трапезундска империя]] ([[1204]]-[[1461]]). По време на управление на Комнините Византийската империя преживява последния в историята си период на външнополитически възход. ▼
В двора на [[Мануил I Комнин]] е популярно [[пророчество]], според което първите букви на династията семантично са съставени от гръцката дума αιμα, която семнатично значи «[[кръв]]». [http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C&pg=PA200&dq=AIMA+prophecy&as_brr=0&cd=1#v=onepage&q=AIMA%20prophecy&f=false]. Мануил в изпълнение на пророчеството дава на сина си името [[Алексий II Комнин]] (а не Йоан в съответствие със средновековната [[ономастика]]), което християнско име обаче получава маджарския му зет [[Бела III]], който Мануил нарочва за имперски универсален наследник като съпруг на дъщеря му [[Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)]]. Бела III е известен и с това, че отмъква [[мощи]]те на [[Свети Иван Рилски]] от [[Средец]] (но после са върнати и пренесени през 1195 г. в [[Търново]]).
Според това мистично вярване, начело на византийския престол на Комнините трябвало да бъде император, чието име започва с латинската буква ''I'' - по името на автора на последното пророческо и единствено канонично не[[синоптични евангелия|синоптично евангелие]] - [[евангелие от Йоан]].
Края на знаменателното управление на Комнините е белязано от братоубийствата и кланетата в Константинопол, инспирирани на авантюриста [[Андроник I Комнин]], след което логично се стига до ново начало - управление на [[Ангели]]те и [[Латинска империя]].
== Управление ==
▲Династията на Комнините управлява Византия от [[1057]] до [[1059]] година и от [[1081]] до [[1185]] година. След унищожаването на [[Византия]] от [[рицар]]ите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] представители на Комнините започват да управляват и като императори на създадената от тях [[Трапезундска империя]] ([[1204]]-[[1461]])
По женска линия от последните трапезундски ''Велики Комнини'' произтичат и известните династии на [[Сефевиди]]те и [[Бабури]]ди - [[падишах]]ове на [[Моголска империя|Моголската империя]], преди Иран и Индия да бъдат завоювани в хода на [[голямата игра]] от [[Британска империя|Британската империя]].
По време на управление на Комнините Византийската империя преживява последния в историята си период на външнополитически възход, последвано след възстановяването на империята от управление на [[Палеолози]]те, по време на което започва т.нар. [[палеологов ренесанс]]. Управлението на Комнините е период на т.нар. ''зрял византийски феодализъм'' и непосредствено следхожда т.нар. [[Източно-западна схизма]], като е споходено и инициира знаменателни исторически събития в историята - [[Клермонски събор|Клермонския събор]] и [[кръстоносните походи]] за отвоюването на [[Светите земи]] от ръцете на неверниците (виж и ''[[юдейската война]]'').
Исак I Комнин е първият член на фамилията на Комнините, който застава на византийския престол. Той заема длъжността ''стратопедарх'' на Изтока при император [[Михаил VI]]. През 1057 г. Исак организира заговор за свалянето на императора и сам застава начело на огромната империя. Въпреки това динсатията на Комнините успява да се закрепи убедително на виантийския престол едва след възцаряването на племенника му [[Алексий I Комнин]] през 1081 г. Едва след неговото възшествие представителите на предишните императорски династии окончателно напускат страната, като това се отнася най-вече за фамилиите на [[Аргир]]ите и на [[Склир]]ите. Техните потомци се установяват в чужбина и се интегрират във владетелските семейства на България, Русия, Франция, Германия, Унгария, Полша.
| |||