Неокесарийска епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 24:
'''Неокесарийската епархия''' ({{lang-el|Ιερά Μητρόπολη Νεοκαισαρείας}}) е [[титулярна епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Неокесария, на турски [[Никсар]]. Титлата ''Митрополит на Неокесария, ипертим и екзарх на Понт Полемониакски''<ref name="Kiminas 102">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 102 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-14}}</ref> от 1936 година е вакантна.<ref name="Kiminas 103">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 103 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-14}}</ref>
Неокесария Понтийска ({{lang-lat|Neocaesarea in Ponto}}, за да се различава от Неокесария Сирийска).<ref>''Annuario Pontificio 2013'' (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), p. 939</ref>
== История ==
[[Файл:2009.05.23 - Iason Church - by Kerem Koç.jpg|ляво|мини|250п|Православна църква на нос [[Язон (нос)|Язон]]]]
Неокесария първоначално носи името Кабира и е столица на Понтийското царство. По-късно римляните го преименуват на Диосполис в 73 година пр. Хр., а Полемон I Понтийски - на Себастия в 35 година пр. Хр. В 64 година римляните му дават името Неакесария.<ref
Неокесария става митрополия в 325 година. Тя има 4 епископии в VII век (640) и 10 в XII. След селджукското завоевание на региона в 1075 година броят им постепенно намалява и в XIV век не остава нито една. В XVIII век е създадена нова Неаполска епископия, която в 1889 година става самотоятелна [[Колонийска епархия|Колонийска митрополия]]. По време на османското владичество катедрата е преместена в Евдокияс (Токат), а през 1903 година - в Инои ([[Уние]]).<ref name="Kiminas 102"/> Митрополията е разделена на две части. Основната граничи с Черно море на север, с [[Халдийска, Херианска и Керасундска епархия|Халдийската]], Колонийската и [[Теодосиуполска епархия|Теодосиуполска]] (Антиохийска патриаршия) и [[Амидийска епархия|Амидийската митрополия]] (Антиохийска патриаршия) на изток, [[Аданска епархия|Аданската]] (Антиохийска патриаршия), [[Верийска епархия|Верийската]] (Антиохийска патриаршия) и Аданската митрополии на юг и [[Кесарийска епархия|Кесарийската]] и [[Амасийска епархия|Амасийската митрополия]] на запад. Гангренската част е бившата Гангренска митрополия, присъединена към Неокесарийската на 19 януари 1630 година. Тя граничи с Черно море на север, Амасийската на изток, Кесарийската и Анкарската на юг и [[Халкидонска епархия|Халкидонската]] на запад. Други градове в основната част са Фадиса ([[Фатса]]), Полемонио ([[Боламан]]), Котиора ([[Орду]]), Газиура ([[Турхал]]), Сагилио ([[Йълдъзели]]), Севастия ([[Сивас]]), Гарнаки ([[Гюрюн]]) и Тефрики ([[Дивриги]]). В Гангренската част са Кастамону ([[Кастамон]]), Йонополис ([[Инеболу]]),<ref name="Kiminas 102"/> Киторос ([[Джиде]]), Помпиуполис ([[Ташкьопрю]]), Докия ([[Тосия]]), Гангра ([[Чанкъръ]]), Антониуполис ([[Черкеш]]), Теодоруполис ([[Сафранболу]]), Маврогонио ([[Карабук]]), Партенио ([[Бартън]]), Амастрис ([[Амасра]]), Дадастана ([[Деврек]]), Кратия ([[Гереде]]).<ref name="Kiminas 103"/>
| |||