|
'''Самюъл Рей Дилейни''' (на [[английски език|английски]]: '''Samuel Ray Delany''') е роден в [[Ню Йорк]], [[САЩ]]. Той е една от най-влиятелните и противоречиви личности в жанра научна [[фантастика]]. Първият му роман - "The Jewels of Aptor" е издаден, когато авторът е едва на 20 години. В него, както и в следващите му творби - трилогията "The Fall of the Towers" - си проличава оригиналният стил на Дилейни, смесващ повлияно от митологията и поезията писане с техники от [[мейнстрийм]] литературата.
Когато авторът е на 27 години вечеАвторът е четирикратен лауреат на наградата [[Награда Небюла|Небюла]](получава и четирите си награди преди на навърши 27 години, а първата от тях - едва 23 годишен, с което става най-младият носител на Небюла): за романите Babel-17 ("Вавилон-17") и The Einstein Intersection ("Сечението на Айнщайн"), за разказа "Aye, and Gomorrah..." (преведен на български като "Да, и Гомор...") и новелата "Time Considered as a Helix of Semi-Precious Stones" (на български "Времето, разглеждано като спирала от полускъпоценни камъни"). Последното произведение е носител и на [[Награданаграда Хюго]]. По тематика ранният Дилейни е причисляван към писателите от [[Новата вълна]], заедно с [[Харлан Елисън]], [[Роджър Зелазни]] и [[Норман Спинрад]]. Той е професионален критик и изкарва 11 години в преподаване своята дисциплина в [[Масачузетс|Масачузетския]] университет. От 2001 г. преподава литература и творческо писане в университета [[Филаделфия|Темпъл]].
Най-известното произведение на автораДилейни е експерименталният роман Dhalgren, публикуван през 1975 г. и продал над един милион копия само в САЩ. Книгата предизвиква бурни дискусии сред останалите фантасти, заради авангардния стил и откровените и подробни описания на сцени със секс и насилие. [[Теодор Стърджън]] определя книгата като "най-голямото постижение на научната фантастика", а [[Филип К. Дик]] я нарича "боклук" в едно интервю. Основни теми на романа са контракултурата, творецът, [[сексуалност]], [[пол]], [[раса]], природата на реалността, лудостта, писането. Dhalgren е бил обект на множество интерпретации и опити да бъде поставен в рамките на един или друг жанр. В резултат на това, днес е определян ту като пост-апокалиптична фантастика, ту като магически реализъм (както излиза в Германия), ту като постмодерен роман. Dhalgren е номиниран за [[наградата Небюла]] и е включен в почти всички списъци за най-добри произведения във фантастиката и няколко за най-добри произведения на съвременната американска литература. Оказва силно влияние върху течението [[киберпънк]]. През 1996 г. [[Уилям Гибсън]] написва предговор-есе за едно от последните издания на книгата.
Сред останалите творби на автора, централни са и двата му последни научно-фантастични романа – Triton от 1976 г. (публикуван през 1996 г. с пълното си заглавие, Trouble on Triton: An Ambiguous Heterotopia), номиниран за [[Награда Небюла|Небюла]], и Stars In My Pocket Like Grains Of Sand от 1984 г. (първата половина на диптих, чиято втора част – The Splendor and Misery of Bodies, of Cities – остава ненаписана и до днес), номиниран за наградата [[Награда|Артър Кларк]].
Между 1978 и 1987 г. Самюъл Дилейни създава [[фентъзи]]-цикъла Return to Neveryon, който се състои от 4 книги. Той отделяпосвещава десетилетие зана този проектпроекта, считан за едно от големите му постижения. Четирите тома смесват креативен с критически и автобиографичен текст в сложна структура, в рамките на която модерното общество е разгледано през призмата на едно вървящо към цивилизацията примитивно общество. Дилейни изследва така създадения модел в два аспекта – икономически и психологически (потоците на капитала и потоците на желанието), като за анализите си използва инструментите на съвременните [[философия]] (основно [[семиотика]]), [[психоанализа]], [[математика]], [[лингвистика]], [[литературознание]] и [[урбанистика]]. Макар и предизвикателни като стил и съдържание, историите от Return to Neveryon имат сравнително голям комерсиален успех: първите два тома с продават в по няколкостотин хиляди копия всеки. Третият том, Flight From Neveryon, съдържа повестта “The Tale of Plagues and Carnivals” - първото публикувано художествено произведение, чиято основна тема е болестта [[СПИН]]. Стилът и нетипичните идеи в последните два тома довеждат до отдръпване на почитателите на класическото фентъзи от поредицата на Дилейни. Някои книжарници в САЩ отказват да продават книгите (заедно с произведенията на други автори, като [[Танит Лий]] и [[Барбара Хамбли]]), заради разглеждането на скандални за онова време теми като [[хомосексуализъм]] и [[BDSM]]. В резултат на това последният том – Return to Neveryon – излиза под друго заглавие (The Bridge of Lost Desire), за да се избегнат асоциациите със “замърсената” поредица. Днес и четирите книги са в печат, издадени от университетското издателство “Wesleyan” с оригиналните си заглавия и пълно съдържание.
Return to Neveryon остава един от централните епоси в модерното американско фентъзи и, според Джон Клът, все още оказва “тихото си влияние” върху жанра. То е най-видимо в произведенията на повечето автори от течението New Weird.
Return to Neveryon оставя своята следа и в академичните среди. [[Фредрик Джеймисън]] го определя като “невъзможно за класифициране голямо постижение на американската литература”; [[Умберто Еко]] нарича Дилейни “създател на нов стил”, а [[Дона Харауей]] сочи текстовете като вдъхновение за написването на своя A Cyborg Manifesto.
|
