Разлика между версии на „Изабела Френска“

През 1314 г. заедно със съпруга си Изабел посещава френския двор и разкрива изневерите на снахите си [[Маргьорит Бургундска]] и [[Бланш Бургундска]]. [[Скандалът с кулата Нел|Скандалът]] става публично достояние и срещу кралските снахи започва съдебен процес, който ги признава за виновни. Двете са осъдени и затворени в нормандския [[Шато Гаяр]]. През същата 1314 г. Изабел придружава съпруга си и при неговата несполучлива кампания в [[Шотландия]].
 
Отвратена от непристойното поведение на съпруга си, който открито ѝ изневерява с мъже, Изабел извършва първото си предателство. След победата над барон Ланкастър, единствената военна и политическа победа на [[Едуард II]] по време на царуването му, кралят възстановява привилегиите на любовника си Хю Диспенсър и ограничава правата на Парламента. В този момент бременна с последното им дете Изабел настоява Диспенсър да бъде изгонен от кралството. Неочаквано [[Едуард II]] изпълнява желанието на жена си, вероятно заради деликатното ѝ състояние. Но още в края на същата година връща фаворита си в кралския двор. Това окончателно отдалечава Изабел от съпруга ѝ и я подтиква да помогне на уелския благородник Роджър Мортимър да избяга от Лондонската Кула, където е затворен заради участието си в заговора срешу [[Едуард II]]. Събитията се влошават за английския монарх, когато през 1324 г. започва война с [[Франция]] за феодалните имения на Плантагенетите в Гаскония и Гийена. Губейки на бойното поле, кралят изпраща през пролетта на 1325 г. Изабел при брат ѝ, френския крал [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]], за да уреди мирния договор. Във [[Франция]] обаче кралицата отново се среща с Мортимър. Обединени от общата омраза към [[Едуард II]], двамата стават любовници.
 
Според клаузите на сключения мирен договор между [[Англия]] и [[Франция]] [[Едуард II]] трябва да даде васална клетва на френския крал. Не желаейки да се унижава, английският крал изпраща в [[Париж]] сина си Уелския принц. Когато научава за връзката на Изабел и Мортимър, [[Едуард II]] настоява кралицата да му бъде предадена. Изабел отказва да се върне в [[Англия]], докато Диспенсър не напусне кралския двор. Въпреки това, тъй като скандалът добива публичност и предвид факта, че само преди 12 години тя е обвинила снахите си в изневяра, Изабел се решава да напусне заедно с Мортимър френския двор през лятото на 1326 г. и да замине при графа на Ено, който е женен за нейна първа братовчедка. Графът обещава да им помогне с кораби и наемници, в замяна на което поискал Уелският принц да се ожени за дъщеря му, Филипа. На [[21 септември]] [[1326]] г. Изабел и Мортимър акостират на английския бряг заедно с наемниците си. Научавайки за това, [[Едуард II]] обявява голяма награда за главите им, но вече е прекалено късно — английският крал е изоставен и не успява да събере армия за защита.
[[Image:Retour d Isabelle de France en Angleterre.jpg|мини|дясно|Завръщането на Изабел от Англия]]
Събрали сподвижници по пътя си, Изабел и Мортимър влизат безпрепятствено в [[Лондон]]. Диспенсър е арестуван и екзекутиран по особено жесток начин, докато [[Едуард II]] е осъден и принуден да абдикира в полза на сина си - [[Едуард III]]. Заедно с любовника си Роджър Мортимър Изабел управлява като регентка на сина си до 1330 г., когато младият крал, подкрепен от бароните си, им отнема властта. Независимо от молбите на майка си, [[Едуард III]] осъжда Мортимър на смърт по обвинения в държавна измяна, както и за жестокото убийство на [[Едуард II]], станало по заповед на Мортимър. Изабел е заточена в замъка Рисинг в [[Норфолк]], където живее до смъртта си на [[22 август]] [[1358]] г. Погребана е във францисканската църква в [[Нюгейт]], според легендата заедно със сърцето на [[Едуард II]].
Анонимен потребител