Мавзолей в Халикарнас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 6284862 на 130.204.55.226 (б.)
Ред 1:
{{обработка|привеждане в енциклопедичен вид - раздели, препратки, [[У:ПИ|източници]], проверка на превода, сегашно историческо време където е необходимо}}
[[Файл:Bodrummauzoleum.jpg|мини|Руините на Мавзолея днес]]
[[Файл:Mausoleum_of_Halicarnassus.jpg|мини|Художествена представа от XVI век]]
[[Файл:The maussolleion model dsc02711-miniaturk nevit.jpg|мини|Умален модел на Мавзолея]]
[[Файл:Artemisia Prepares to Drink the Ashes of her Husband, Mausolus.jpg|мини|„Артемизия се готви да изпие праха на съпруга си Мавзол“ (ок. 1530 г., приписва се на Франческо Фурини)]]
Line 29 ⟶ 30:
Малко след като строежът започва, на Артемизия се налага да се справи с кризисна ситуация. [[Родос]], остров в [[Егейско море]] между Гърция и [[Мала Азия]], е владян от Мавзол. Когато обитателите на Родос научават за смъртта на Мавзол, те въстават и изпращат флотилия от кораби да превземат град Халикарнас. Знаейки, че Родоската флотилия идва, Артемизия скрива своите кораби на тайно място в източната част на градското пристанище. След като Родоската флотилия се разгръща да нападне, флотилията на Артемизия нанася изненадваща атака, превзема родоските кораби и ги изтегля в морето. Артемизия качва собствените си войници на корабите на нашествениците и ги изпраща обратно към Родос. Заблудени родосците решават, че завръщащите се кораби са собствените им победоносни войски и не се защитават. Градът е лесно превзет и възстанието е потушено.
 
Артемизия живее само 2 год. след смъртта на съпруга си. И двамата трябвало да бъдат погребани в недовършената гробница. Според историка [[Плиний]] майсторите решават да останат и да довършат работата си, след като покровителите им умират, "смятайки, че тя е едновременно паметник на тяхната собствена слава и на изкуството на скулптора".
 
== От Средновековието до наши дни ==
ртемизия жистройката.
[[Файл:Lion Halicarnassus BM 1075.jpg|мини|Статуя на лъв от Мавзолея в Британския музей.]]
Мавзолеят се издига над град Халикарнас в продължение на много векове. Остава недокоснат когато градът е превзет от [[Александър Велики]] през [[334 пр.н.е.]] и след пиратски нападения през [[62 пр.н.е.|62]] и [[58 пр.н.е.]]. Около 16 века стои над руините на града, докато поредица от земетресения не пречупва колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към [[1404]] година само самата основа на Мавзолея е узнаваема.
 
През първата година на XIV век [[Хоспиталиери|рицарите-хоспиталиери]] нахлуват в региона и построяват огромен замък. Когато решават да го укрепят през 1494 г., използват камъните на Мавзолея. През [[1522]] г. слухове за турско нашествие кара кръстоносците да подсилят замъка в Халикарнас (по онова време известен като Бодрум) и голяма част от останалите останки от гробницата са разрушени и използвани в стените на замъка. Парчета полиран мрамор от гробницата могат да бъдат видени там и днес.
 
По това време група от рицари влиза в основата на паметника и открива зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се връща на другата сутрин, но съкровищата са ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия също липсват. Рицарите обявяват, че селяни са виновни за кражбата, но вероятно и някои от кръстоносците са плячкосвали гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка рицарите пренасят няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стоят 3 века. По това време британския посланик получава няколко от статуите от замъка, които днес са собственост на Британския музей.
 
През 1846 г. музеят изпраща археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това е трудна задача, защото той не знае точното местоположение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси са астрономическа сума. Затова се заема да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купува парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучва околната площ, чрез тунели които прокопава под съседните парцели. Така открива някои от стените, стълбище и три от ъглите на основата и вече може да определи кои точно парцели са му нужни.
 
Тогава Нютон разкопава мястото и намира части от фризове, които украсяват стената на постройката и части от покрива, както и счупено каменно колело от колесница, около 2 метра в диаметър - част от скулптората, която открива. Накрая намира и статуите на Мавзол и Артемизия, които стоели на върха на постройката.
 
== Външни препратки ==