Щокавско наречие: Разлика между версии

В исторически план, както и с оглед на [[политика|политически]]те процеси в бивша [[Югославия]] довели до обособяването на отделни [[държава|държави]] със свои различни езици на базата на щокавицата, източнохерцеговинското наречие е типичния и характерен сръбски говор, който на север през [[ужички говор|ужичкия говор]] преминава в шумадийско-войводински говор, т.к. [[херцеговци]] мигрират на север и запад към [[военна граница|военната граница]] по време на [[османско робство|османското робство]]. Тези ''е-говори'' са сръбски, а в [[Шумадия]] и [[Войводина]] търпят източно говорно влияние от българския език - виж [[славяносръбски език]]. Източнобосненския говор е типичния бошняшки, т.к. в историко-географски план е ограничен до [[територия]]та на най-ранната босненска държава - [[Връхбосна]]. ''Икавски''те говори са хърватски, а ''йекавски''те преходни в [[Босна и Херцеговина]]. ''Йекавски''я зетско-южносанджакския е черногорския говор, който търпи едновременно сръбско и хърватско влияние - от [[Далмация]] и [[Дубровник]], но все пак е в говорния континуум на приморските йекавски говори - виж и [[средновековни сръбски земи]].